мисля само за това
как уморено да се сгуша
сред сладкото от бели вишни,
наредено скрито във стария бюфет;
и как сред него сама себе си ще събирам,
както сами себе си цветята се
/на пролет/
и нищо че е есен
и нищо че имам много разбити чашки,
аз имам и такива, в които да си преливам
недоизпитите сънища,
/може би даже и страсти/,
ухаещи на неопитомени тигърчета,
на мокри цветя и узрели домати
Monday, October 15, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
ооо,това е невероятно (inlove)
Post a Comment