всичко това е много трогателно

всичко това е много трогателно
и само чуждото в домино на тревата играе
с пила подравнявайки дъгата
пешката, неуспяла
да се оформи в шахмат
но дали да запаля пороя с душевения си крик
и да барабаня по изковалия се дим
наливайки в разбита чинийка
просрочен керосин
пък кибритената клечка
сама да се превърне в изба
в която да искаш да се застреляш

гумите на мотора - поротокали, лимони
празни химери в опита си към жълтото...
а животът си свършва по два пъти - в люлката и в гроба
нека тогава се сгреем в детайли

но по- късно ще се случи юни и ние ще се преоблечем
на тебе ще ти отива тази вратовръзка
на теб те отиват тези очи
отиват за да паднат
и за да паднат се принуждават да тичат

а някога
псувах гола до самите си леви чорапи
слагах точки със запетайки за да продължа
а някой все ме хващаше и слагаше в скоби
където впрочем ми беше уютно
но някакви си идиоти измислиха други такива
и нарекоха се те минути
поклатушкаха се малко и трогателно отлетяха....