Thursday, February 12, 2009

Thursday, January 29, 2009

вали неизбистрено

Можех още дълго
да ти придържам главата,
когато ти непораснал изведнъж
затананика с онези дни и сутрини,
когато комодът в хола беше непреодолима преграда,
когато жълтите тичинки бяха най- желаното ни лакомство
Можех още дълго да те крепа с ръцете си,
когато ти така неустойчив изведнъж експлодира
и можеше да те, до насита да те...


Но неочаквано нагря се
грапаво, багрово, гурелясало лятото
и точно ще си стигна, за да
сменя куфара си, в който вали неизбистрено
и да се върна обратно на пръсти към банята

Sunday, August 31, 2008

церемония

От телефона на приятелката ми рязко се изтръгна ужасна, лепкава мелодия, вибрираше и създаваше отвратителното усещане за безсмисленост. Аз наливах чай в една от моите нетъгуващите чашки. Имам много нетъгуващи чашки в различни форми, големини, цветове и животоутвърждаващи сюжети. Винаги съм се нуждаела от „животоутвърждения”. Приятелката ми отпи от чая и още на първата глътка си изгори езика. Чашката падна, без да се разбива, както впрочем правят всички животоутвърждаващи чашки... От масата се издигна тънка ивица дим и лакираната повърхност на масата стана матова, както през зимата стават матови прозорците, когато дишаш срещу тях, за да намериш скритите, написани с пръст бележки. Размириса се на есен. Повярвай ми, опитах се да забърша разлятия чай, но изстинах преждевременно заедно с него. Хвърлих парцала и се прибрах в своята стая. Включих телевизора и животът нахлу в мен от вън, изпълвайки ме. Зададох си въпроса на какво се държи моят живот, когато телевизорът е изключен и е тихо. После натиснах mute, върнах се в кухнята, запалих цигара, спомних си, че не пуша, загасих цигарата, навлекох си джинсите и излязох, затваряйки вратата. Животът нахлу от вън, изпълвайки ме, но аз вече нищо не се не питах, а мълчаливо вървях, вървях към теб. Там, където, посрещайки ме на прага, ми наливаш чай, горещ чай в една от онези животоутвърждаващи чашки и загрижено духваш преди да ми го подадеш.

Sunday, October 21, 2007

оЦветих те красиво

когато очите ти
(в изоставеното си
движение)
скицират по тапетите
отражение
на овъглените ми устни
и премигванията ми
заключени между зъбите ти
минават покрай
хвърленото докосване,
ти ще се заровиш в кръга
на опънатия ми хълм
а лириката ще потече
между гърдите ми
и стигне ли по надолу
ще се затвори там

Monday, October 15, 2007

когато /уж/ всеки влюбен е

мисля само за това
как уморено да се сгуша
сред сладкото от бели вишни,
наредено скрито във стария бюфет;
и как сред него сама себе си ще събирам,
както сами себе си цветята се
/на пролет/

и нищо че е есен
и нищо че имам много разбити чашки,
аз имам и такива, в които да си преливам
недоизпитите сънища,
/може би даже и страсти/,
ухаещи на неопитомени тигърчета,
на мокри цветя и узрели домати

Thursday, September 27, 2007

Ти ужасно закъсня, а може би аз прибързвам

Но не може да бъде иначе – коли, трамваи, хора, дървета, птици, листа, навсякъде пръснати мигли, сградите, които се движат... Всички те се вдижат. И всички те разговарят по между си като в порочен кръг, където моето отчаяние няма край, а безумието на деня сияе като слънце.

Стараех се да не бързам, но знаеш - аз имам бързи крачета, много пороци и уязвими страхове.

Всяка сутрин препрочитам деня си редче по редче, скътала се някъде там, умишлено заритала собсвения си часовник. Нека, другите живеят в пясъчните часове. Но кой ще ги събуди, кой? Без въртенето на циферблата думите, миглите, гейшите, не знаейки кога да застъпят новата смяна пушат заедно на тавана, но затова пък, ако любовта намине, без смущение ще й напомнят, че е адски много закъсняла...

Friday, September 14, 2007

***

1. Виждаш ли, на мен изобщо не ми е важно качеството и честотата на нашите срещи и вълнообразните изблици на ревността, нежността и гнева- *също не са ми важни*.

2.
And even when you held my hand
It didn't mean a thing

3.
За ангелите- на небето им е мястото

4.
Аз се боря цял живот за нощите си, а ти?

5.
if i die i die.mp3

6.
само този, който най- много обичах
не погледна към мене,
не посмя да ме срещне

7.
Изумявам се, колко си приличаме и колко не си приличаме с теб.

8.
Някой би се зарадвал, някой би страдал, че се сгодихме...

9.
Стига да беше истински

10.
залязвам под кожата си

11.
1950г – за деветте месеца в болница Фрида претърпява общо седем операции на гръбначния стълб.

12.
вярно е, че аз тук съвсем се прецаках, седя и слушам Бах

13.
от зимата ще ушият хубава усмирителна риза