Днес,
на онази улица, на която живеете вие, падна ангел. Падна и не разбра- къде? Защо? - това беше нещо ново за него. Хората минаваха покрай него и викаха полиция, полицията минаваше покрай него и не виждаше нищо странно в седящия по средата на улицата ангел.
Макар светът да е лош и ужасен, никой не посмя удари ангела по главата или пък да се опита да му откъсне крилете, никой не се развика и не тропна с крак. А Ангелът си седеше и гледаше.
Небесата бълбукаха, земята загуби своята илюзия. Вятърът започна да мисли, луната да се закръгля. Хората не можеха да заспат и с кръгли като монети очи гледаха към онази посока, към онази улица, на която седеше ангелът. Така странно, така необикновенно. Той вярваше в хората и не знаеше, че те в него - не особено.
Вятърът и облаците си играеха на гоненица, а небето като огромен портокал се наливаше със слънце.
...Днес на онази улица, на която живеете вие, е страшно самотно, а от перата, търкалящи се по почернелия асфалт извираше нечовешка скука.
Sunday, December 25, 2005
Monday, November 21, 2005
Денят е цветна снимка за мойто дете
вярваш ли
че всеки, който някога те е обичал
ще си събира монети и ще купи
частичка прашинка от твоите мигли
и с ъгълчетата на езика ще близне вяло
твоята обида?
вярваш ли
че когато съм нежна
пролетта
се старае да бъде по- умна-
влачи те за петите, хваща те със устни,
има те, когато се разлистваш
в пепелта на розите
и белите зюмбюли,
и белите зюмбюли
изтрити от листата до откровение
а
знаеш ли разликата
между да обичаш и да целуваш
като в запой и водката да ти стига до гърлото?
Една бутилката би издържала, но ние потъваме
а едва е началото - отмина само минута. Стой
не виждаш ли че
всичкото лято излезе,
не виждаш ли
морския бряг- той е мой, почти целият- мой.
бих ти разказала всичко за него
бих седяла до тебе, бих цедила
кутия след кутия цигари
но перспективата
да си раздаваме бакшиши,
както тази ненормална зима,
няма да ни направи цветни
а
сякаш съм красива
във своя си каприз,
че ми подари жарта на
заспалия си пуловер,
напомпан с нощите
и със всякакви
други сладости?
сякаш знаеш че
за мен целувките
са част от тялото
птиците са музикален инструмент
за да се хванеш за главното
трябва да пуснеш детайлите...
а единственото ти утешение
е да не те губя,
забравям
в задушните
кафета
изхвърлям
в препълнените
с боклуци
контейнери
да не те оставям
съвсем умишлено
по местата
от където минавам
за да не се загубя
когато се връщам...
че всеки, който някога те е обичал
ще си събира монети и ще купи
частичка прашинка от твоите мигли
и с ъгълчетата на езика ще близне вяло
твоята обида?
вярваш ли
че когато съм нежна
пролетта
се старае да бъде по- умна-
влачи те за петите, хваща те със устни,
има те, когато се разлистваш
в пепелта на розите
и белите зюмбюли,
и белите зюмбюли
изтрити от листата до откровение
а
знаеш ли разликата
между да обичаш и да целуваш
като в запой и водката да ти стига до гърлото?
Една бутилката би издържала, но ние потъваме
а едва е началото - отмина само минута. Стой
не виждаш ли че
всичкото лято излезе,
не виждаш ли
морския бряг- той е мой, почти целият- мой.
бих ти разказала всичко за него
бих седяла до тебе, бих цедила
кутия след кутия цигари
но перспективата
да си раздаваме бакшиши,
както тази ненормална зима,
няма да ни направи цветни
а
сякаш съм красива
във своя си каприз,
че ми подари жарта на
заспалия си пуловер,
напомпан с нощите
и със всякакви
други сладости?
сякаш знаеш че
за мен целувките
са част от тялото
птиците са музикален инструмент
за да се хванеш за главното
трябва да пуснеш детайлите...
а единственото ти утешение
е да не те губя,
забравям
в задушните
кафета
изхвърлям
в препълнените
с боклуци
контейнери
да не те оставям
съвсем умишлено
по местата
от където минавам
за да не се загубя
когато се връщам...
Sunday, November 13, 2005
Децата които рисуват
Посветено на децата, които рисуват къщи в облаците.
* * *
"Кой би предположил, че тук няма земя? И на къде летя?" Облаците нямаха нито начало, нито край, докато не се появи трицветна дъга. Попързалях се по нея, но после пак продължих да летя. Топлото Слънце, мъничко и много горещо, ме прободе с един от лъчите си. И аз се разсипах на мънички капчици. Изсипах се върху никому непринадлежащите разтворени чадъри. Докато падах надолу, изгарях всичко, що се изпречи на пътя ми: чадърчетата, дъгата, мъничките къщи без врати.
- Деца, рисувайте своите картини правилно и правдиво, - говореше назидателно учителката, - не забравяйте простичките неща, иначе всичко ще отиде на вятъра, защото...
...Каквото рисуваме, това и създаваме, - припомних си аз, раплискавйки се по листа хартия, още преди злата Мълния да изгори и последната в мен останала черна капка...
* * *
П.П.1. На възрастните, които рисуват правилно - Защо от това не ви става по- леко!?
П.П.2. На възрастните, които не могат да рисуват - Не се и опитвайте!
Тези неудачни опити да нарисувате три черевени балона са просто смешни.
* * *
"Кой би предположил, че тук няма земя? И на къде летя?" Облаците нямаха нито начало, нито край, докато не се появи трицветна дъга. Попързалях се по нея, но после пак продължих да летя. Топлото Слънце, мъничко и много горещо, ме прободе с един от лъчите си. И аз се разсипах на мънички капчици. Изсипах се върху никому непринадлежащите разтворени чадъри. Докато падах надолу, изгарях всичко, що се изпречи на пътя ми: чадърчетата, дъгата, мъничките къщи без врати.
- Деца, рисувайте своите картини правилно и правдиво, - говореше назидателно учителката, - не забравяйте простичките неща, иначе всичко ще отиде на вятъра, защото...
...Каквото рисуваме, това и създаваме, - припомних си аз, раплискавйки се по листа хартия, още преди злата Мълния да изгори и последната в мен останала черна капка...
* * *
П.П.1. На възрастните, които рисуват правилно - Защо от това не ви става по- леко!?
П.П.2. На възрастните, които не могат да рисуват - Не се и опитвайте!
Тези неудачни опити да нарисувате три черевени балона са просто смешни.
Saturday, November 05, 2005
Thursday, November 03, 2005
сомбреро
иго
игра
играч
играчка
играя
игривост
игрище
Аз съм изгнаник в собвствено изгнание,
да изкупя искам своето изглупяване,
да изгриза собствената си издръжка
да изгълтам своето издърпване,
да издебна старото издание-
издатина на новото спасение,
да се издигна в твоето падение.
а ИЗБОРът е
да избирам
да избича
да избия
да изблея
да изблещя
да избликна
да избутам,
да иззема,
да изкажа.
Изкипявам, изкоренявам, изкупявам.
Изисквам изисканост от изкована изключителност,
издялвам изкосо изкушение,
избождам избора на измацания излишък-
излишен, излизан излаз...
*а да излежа искам собствената си изложба,
за да излокам своя изложител,
да измажа измамата с измерител,
да излъскам измацаната измет,
да излюпя изкуството с изменчивост,
да измисля как да се измириша,
да измия измърмореното изобилие,
да изнасиля ново измяукане
изотдолу
изотзад
изотпред
изотсам
за да изпадна в изпарение
да изпека изработка от израстък
да изрежа изрисуваното изкупление
да изменя на своята изменчимост
да иззема изменяемостта си измерима,
да израстна, да изрина, да изритам
да изровя изрод и да го изскоча,
да изкрибуцам в новото изследване,
да изслужа в изсмукано изстиване,
да изсуча, изсуша, изтощя, източа,
да изстудя изстрела изтананикан,
да изтръгна изтупаното иконоборство,
да изхвърча от своето изцеляване
да изчерпя искам собственото си изящество.
игра
играч
играчка
играя
игривост
игрище
Аз съм изгнаник в собвствено изгнание,
да изкупя искам своето изглупяване,
да изгриза собствената си издръжка
да изгълтам своето издърпване,
да издебна старото издание-
издатина на новото спасение,
да се издигна в твоето падение.
а ИЗБОРът е
да избирам
да избича
да избия
да изблея
да изблещя
да избликна
да избутам,
да иззема,
да изкажа.
Изкипявам, изкоренявам, изкупявам.
Изисквам изисканост от изкована изключителност,
издялвам изкосо изкушение,
избождам избора на измацания излишък-
излишен, излизан излаз...
*а да излежа искам собствената си изложба,
за да излокам своя изложител,
да измажа измамата с измерител,
да излъскам измацаната измет,
да излюпя изкуството с изменчивост,
да измисля как да се измириша,
да измия измърмореното изобилие,
да изнасиля ново измяукане
изотдолу
изотзад
изотпред
изотсам
за да изпадна в изпарение
да изпека изработка от израстък
да изрежа изрисуваното изкупление
да изменя на своята изменчимост
да иззема изменяемостта си измерима,
да израстна, да изрина, да изритам
да изровя изрод и да го изскоча,
да изкрибуцам в новото изследване,
да изслужа в изсмукано изстиване,
да изсуча, изсуша, изтощя, източа,
да изстудя изстрела изтананикан,
да изтръгна изтупаното иконоборство,
да изхвърча от своето изцеляване
да изчерпя искам собственото си изящество.
Wednesday, October 19, 2005
Из дневниците на Антон ІІІ
Поезията,
като любовта те даряват с изискана, с аристократична самота.
Можеш да плачеш от радост или печал,
можеш да се уповаваш, да се надяваш, да се преодоляваш...
В любовта,
като в поезията, ти си скитник с онази непостижимост,
която те кара да мислиш че само ти
така разбираш, така виждаш и никой друг на този свят.
Това е онази самота, която се нарича `риск` и `усилие`.
Онова състояние, в което сам себе си изиграваш.
И толкова е трудно да споделиш, да предадеш, да се изкажеш ,
И толкова е трудно да споделиш, да предадеш, да се изкажеш ,
колкото е трудно да изнесеш любовта високо над главата си,
и да се осветиш.
Thursday, September 29, 2005
dare
На обложката на моята
неиздадена мъка
може би даже
и низка. може би
малко странна,
плачат зелено-
гласни гладиоли и
себични орхидеи
които на точки
пред очите се свиват
на тънка
александровска китка
болезнено
било е да
паднеш нощем от кревата-
болят ме косите
и лимфните възли и миглите
и аз те обичам
сърцето ми
го-во-ри любилюбилюби
и аз слушамслушамслушам
сърцето си глупаво
да
там
зад ъгъла
има сянка няма
лежаща под дъба
и нито брадва
нито ботуш
нито цяла целеничка армия
би могла да я събуди
сега
мислите ми лежат
все едно са мъртви
а децата играят на криеница
върху съседната маса;
те така приличат на хартиени самолети
че ми се струва че скоро ще полетят
няма концепция
когато говорим за звездите
Разбъркваме ги в чая
защото няма захар
А те са най- солените
като крокодилските сълзи
Моретата са солени. Защото в тях
живеят наши подобия
Никога до сега не съм имала чанта
Писателите имат
Те носят в тях спомените си
Аз искам ли нещо да си спомням
Та,
ако имах чанта
бих сложила в нея
музиканта
и твоят гръбначен стълб
защото (това е тайна) нощем никога не изключвах луната
обичах да гледам твоят гръб
Ако можеше да чуеш
ниско под пулса тази музика
но ти спа
А въобще
за какво му е на човек чанта
На човека му трябва
нежност
и...
Музика
Помня някога че се наложи
да спя навън
без чанта
и нормално се чувствах
не като сега
Днес вали джаз
и аз няма да изляза навън
Ще разхвърля всички играчки
и ще си играя на криеница с тях
неиздадена мъка
може би даже
и низка. може би
малко странна,
плачат зелено-
гласни гладиоли и
себични орхидеи
които на точки
пред очите се свиват
на тънка
александровска китка
болезнено
било е да
паднеш нощем от кревата-
болят ме косите
и лимфните възли и миглите
и аз те обичам
сърцето ми
го-во-ри любилюбилюби
и аз слушамслушамслушам
сърцето си глупаво
да
там
зад ъгъла
има сянка няма
лежаща под дъба
и нито брадва
нито ботуш
нито цяла целеничка армия
би могла да я събуди
сега
мислите ми лежат
все едно са мъртви
а децата играят на криеница
върху съседната маса;
те така приличат на хартиени самолети
че ми се струва че скоро ще полетят
няма концепция
когато говорим за звездите
Разбъркваме ги в чая
защото няма захар
А те са най- солените
като крокодилските сълзи
Моретата са солени. Защото в тях
живеят наши подобия
Никога до сега не съм имала чанта
Писателите имат
Те носят в тях спомените си
Аз искам ли нещо да си спомням
Та,
ако имах чанта
бих сложила в нея
музиканта
и твоят гръбначен стълб
защото (това е тайна) нощем никога не изключвах луната
обичах да гледам твоят гръб
Ако можеше да чуеш
ниско под пулса тази музика
но ти спа
А въобще
за какво му е на човек чанта
На човека му трябва
нежност
и...
Музика
Помня някога че се наложи
да спя навън
без чанта
и нормално се чувствах
не като сега
Днес вали джаз
и аз няма да изляза навън
Ще разхвърля всички играчки
и ще си играя на криеница с тях
Tuesday, September 20, 2005
Авлетина
познаваш ли Авлетина
тази която
я носят
по босоногите пътеки
и московските електрички
разбрулени леко
от теб
и от клоните на топлото слънце
сещам се за нея
и съм готова да разкажа
за Авлетина
и за това как не дават
да си бъркаш в носа
да се напиваш
и да ходиш със скъсани чорапи
а още по- лошо е
да си смучиш косата
да си я въртиш на пръста
или да псуваш...
съседката се караше...
- не пуши на стълбите
със своите гамени
-свинщини-
а и въобще нямаше свинщини
и никога не е имало гамени
понякога нямаше цигари
и пари за цигари
затова пък имаше вода
от чешмата
не. не винаги.
винаги имаше дъжд
не. не винаги.
винаги животът танцуваше джаз
на трамвайните релси
Цой се въртеше на компакт- диска
ние се въртяхме на компакт- града
но аз така и не разказах за Авлетина
как по самотния ескалатор
се спускаха краката й
и топящият се сняг по ботушите
и лицето...
устните искащи...
и краката искащи...
по улици, по пресечки и тротоари
вървяли-бързали,
бързали-вървяли
А аз седях под небосвода
не разбирах, от чия пътека
израстнахме ...
Уви, Авлетина ние не сме във Париж
и разлистихме се по тротоара,
изтъркахме се до болка,
като настолните книги
препрочитани,
пре-сричани
предричани
под дългокраките лампи
.......................................................
Познаваш ли Авлетина
как обичала
да живее в тъмните прозорци
на метрото, които
прелиствали станциите,
бягали по миглите
и се взривялавали във вените.
Веднъж Авлетина ми каза:
Не забравяй да потънеш в тунела
правейки най- неумелата си крачка
през полузатворените врати на
най- дългоочаквания вагон...
Стискай си здраво билета
да не останеш някъде отвън
а в тъмните прозорци
на метрото да добавиш малко студ,
който чувстваш.
И когато
се добереш до дома,
за да се разпилееш в кревата,
наречи светът в тъмните прозорци
на метрото
своята разходка...
...и спомних си за Авлетина...
тази която
я носят
по босоногите пътеки
и московските електрички
разбрулени леко
от теб
и от клоните на топлото слънце
сещам се за нея
и съм готова да разкажа
за Авлетина
и за това как не дават
да си бъркаш в носа
да се напиваш
и да ходиш със скъсани чорапи
а още по- лошо е
да си смучиш косата
да си я въртиш на пръста
или да псуваш...
съседката се караше...
- не пуши на стълбите
със своите гамени
-свинщини-
а и въобще нямаше свинщини
и никога не е имало гамени
понякога нямаше цигари
и пари за цигари
затова пък имаше вода
от чешмата
не. не винаги.
винаги имаше дъжд
не. не винаги.
винаги животът танцуваше джаз
на трамвайните релси
Цой се въртеше на компакт- диска
ние се въртяхме на компакт- града
но аз така и не разказах за Авлетина
как по самотния ескалатор
се спускаха краката й
и топящият се сняг по ботушите
и лицето...
устните искащи...
и краката искащи...
по улици, по пресечки и тротоари
вървяли-бързали,
бързали-вървяли
А аз седях под небосвода
не разбирах, от чия пътека
израстнахме ...
Уви, Авлетина ние не сме във Париж
и разлистихме се по тротоара,
изтъркахме се до болка,
като настолните книги
препрочитани,
пре-сричани
предричани
под дългокраките лампи
.......................................................
Познаваш ли Авлетина
как обичала
да живее в тъмните прозорци
на метрото, които
прелиствали станциите,
бягали по миглите
и се взривялавали във вените.
Веднъж Авлетина ми каза:
Не забравяй да потънеш в тунела
правейки най- неумелата си крачка
през полузатворените врати на
най- дългоочаквания вагон...
Стискай си здраво билета
да не останеш някъде отвън
а в тъмните прозорци
на метрото да добавиш малко студ,
който чувстваш.
И когато
се добереш до дома,
за да се разпилееш в кревата,
наречи светът в тъмните прозорци
на метрото
своята разходка...
...и спомних си за Авлетина...
Sunday, September 18, 2005
Из дневниците на Антон
Аве, Мария
- Извинете, казахте ли нещо?
- Не, не.Причува ви се, сигурно е от вятъра.
-Тогава ми разкажете, къде е пътят, по който дойдохте до тук?
- Не знам... Не знаех, пък и забравих.И беше тъмно, само помня – гореше звезда.
Простете, Мария, запалих цигара.
- Пушете, пушете, така е било и така ще бъде винаги.
Това сигурно е столетие някакво. А много ли дни със себе си взехте?
- Не знам, Мария, аз не броя годините.
- Те просто минават покрай вас?
- Да, просто минават.
Аве, Мария
- Казахте ли нещо?
- Не, не.Причува ви се, сигурно е от снега.
- А къде отива и защо?
-Просто така. Той е надежда за топла постеля, надежда за свеж мириз на трева.
- А какво е това трева?
- Аз не съм в състояние всичко да обясня.
Дойдох, но вече ми е време да си ходя
-Вие сам няма да се справите, мой мъничък Антон.
Не познавате града, може би да спите тук?
-Благодаря, няма нужда. Аз знам как пада снегът.
Аве, Мария
- Казахте ли нещо?
-Не, не. Причува ви се, сигурно е от вълните.
- Красиви ли са?
- Моретата. Красиви са.
-Разкажете ми нещо хубаво.
- Много сте далече.
Отдавна не сте ме викали и не ще ме повикате.
-Погледнете, Антон, ето пак слепия огън в далечния хоризонт си изгуби разсъдъка.
И се притиска плътно в земята.
- В цялата голяма земя няма място за нас. Ние сме тихо луди, Мария.
- Какво вижда и прави един луд?
- Виждам парата от дишането. Слива се с светлината от лампите. Лети с вятъра. Нощ, Зима. Три трамвая, изяждат града, в подземния кръг лети празен вагон. Лед. Камък.Не се събуждайте тук, Мария. Тук е студено в тези прокъсани квартали, в които предъвквам тревички, спазвам добрия тон, гледам на това как в залите и мазетата се смее с клавишите глупавият саксофонист, джазът блести в нощните барове и разпознавам сред парите всички нас, Мария, и даже тези , които излязоха навън.
Задържах ви, простете. Трябва тръгвам.
- Вие не знаете обратния път, останете или може би ще пожелаете да ви изпратя?
- Не, няма нужда, благодаря. Аз още помня как пада снегът.
Аве, Мария.
- Извинете, казахте ли нещо?
- Не, не.Причува ви се, сигурно е от вятъра.
-Тогава ми разкажете, къде е пътят, по който дойдохте до тук?
- Не знам... Не знаех, пък и забравих.И беше тъмно, само помня – гореше звезда.
Простете, Мария, запалих цигара.
- Пушете, пушете, така е било и така ще бъде винаги.
Това сигурно е столетие някакво. А много ли дни със себе си взехте?
- Не знам, Мария, аз не броя годините.
- Те просто минават покрай вас?
- Да, просто минават.
Аве, Мария
- Казахте ли нещо?
- Не, не.Причува ви се, сигурно е от снега.
- А къде отива и защо?
-Просто така. Той е надежда за топла постеля, надежда за свеж мириз на трева.
- А какво е това трева?
- Аз не съм в състояние всичко да обясня.
Дойдох, но вече ми е време да си ходя
-Вие сам няма да се справите, мой мъничък Антон.
Не познавате града, може би да спите тук?
-Благодаря, няма нужда. Аз знам как пада снегът.
Аве, Мария
- Казахте ли нещо?
-Не, не. Причува ви се, сигурно е от вълните.
- Красиви ли са?
- Моретата. Красиви са.
-Разкажете ми нещо хубаво.
- Много сте далече.
Отдавна не сте ме викали и не ще ме повикате.
-Погледнете, Антон, ето пак слепия огън в далечния хоризонт си изгуби разсъдъка.
И се притиска плътно в земята.
- В цялата голяма земя няма място за нас. Ние сме тихо луди, Мария.
- Какво вижда и прави един луд?
- Виждам парата от дишането. Слива се с светлината от лампите. Лети с вятъра. Нощ, Зима. Три трамвая, изяждат града, в подземния кръг лети празен вагон. Лед. Камък.Не се събуждайте тук, Мария. Тук е студено в тези прокъсани квартали, в които предъвквам тревички, спазвам добрия тон, гледам на това как в залите и мазетата се смее с клавишите глупавият саксофонист, джазът блести в нощните барове и разпознавам сред парите всички нас, Мария, и даже тези , които излязоха навън.
Задържах ви, простете. Трябва тръгвам.
- Вие не знаете обратния път, останете или може би ще пожелаете да ви изпратя?
- Не, няма нужда, благодаря. Аз още помня как пада снегът.
Аве, Мария.
Friday, September 16, 2005
Луминисцентните ти зеници
Какво значи
аз си и ти съм
когато
се движим
хаотично
в собствените си клетки,
а
смущенията
се превръщат във съмнения
когато не знам
отговора на въпроса
колко близо е достатъчно
и достатъчно ли е да сме близо?
Нашите мисли
са се вкисли
може би
защото
с тях
всяка вечер умираме
а
на сутринта не се възкресяваме,
само се молим
със сключени стъпала
но и те зараснали са накриво
като всичко що виси от нас.
Научихме се с тебе само
да се
разливаме в есения прах,
да
изстиваме
в локвички заскрежена мътна вода
задавайки си въпроса
защо
трябва с лейка да наливаме
в себе си сироп,
с надежда
че ферментирайки
той ще промени нещо.
Ето, виждаш ли до къде стигнахме
мухлясахме в собствените си молекули
разложихме се и сега трескаво
търсим шпакла
за да се изтръгнем
един от друг,
да се рендосаме
до кръв, до болка
Но нещо не се получава...
Прекалено дълго бяхме едно
и не спазвахме дистанция,
а аз
още не знам отговора
на Въпроса и все забравям
да те питам дали сме близо,
когато в нощите се вторачвам
в твоите очи и броя звездите ти,
забравям,
защото се заслепявам
от луминисцентните зеници,
които сключват триъгълници
по между си...
И все забравям
да ти кажа
че те обичам...
аз си и ти съм
когато
се движим
хаотично
в собствените си клетки,
а
смущенията
се превръщат във съмнения
когато не знам
отговора на въпроса
колко близо е достатъчно
и достатъчно ли е да сме близо?
Нашите мисли
са се вкисли
може би
защото
с тях
всяка вечер умираме
а
на сутринта не се възкресяваме,
само се молим
със сключени стъпала
но и те зараснали са накриво
като всичко що виси от нас.
Научихме се с тебе само
да се
разливаме в есения прах,
да
изстиваме
в локвички заскрежена мътна вода
задавайки си въпроса
защо
трябва с лейка да наливаме
в себе си сироп,
с надежда
че ферментирайки
той ще промени нещо.
Ето, виждаш ли до къде стигнахме
мухлясахме в собствените си молекули
разложихме се и сега трескаво
търсим шпакла
за да се изтръгнем
един от друг,
да се рендосаме
до кръв, до болка
Но нещо не се получава...
Прекалено дълго бяхме едно
и не спазвахме дистанция,
а аз
още не знам отговора
на Въпроса и все забравям
да те питам дали сме близо,
когато в нощите се вторачвам
в твоите очи и броя звездите ти,
забравям,
защото се заслепявам
от луминисцентните зеници,
които сключват триъгълници
по между си...
И все забравям
да ти кажа
че те обичам...
Thursday, September 01, 2005
Омекотени стихове, все за него...
нямаше те
в
опустелите стълбища
със тракащите стъпала,
тананикащи очакване
по
опустелите люлки,
на които се люлееше
като безумна- Ева...
Няма те
под
разголените дървета
по
люспите на мокрите им листа
в техните разтегливи ребра
и
не вървиш към мен
като живот
като сън
като лекар пред открита рана
само болката върви отново,
удряйки ме със желязо,
сбивайки ритъма
на моето очакване,
наблюдоващото те
през ключалката сляпа,
галейки вратата
но
ти не вървиш...
луташ се
по улици и булеварди-
обширни като
масирани инфаркти
отминаваш
входовете на нашите домове
детските площадки,
където се люлеят нашите деца,
незаченати още под дъбовете...
отминаваш нашите места,
чиито координати
са закодирани
във отпечатъците,
които оставям
върху онази врата
през ключалката на която
те наблюдавам
а
болката все още
ме удря през ръцете
за да не я докосвам
повече
и
да не гледам
как
ти не
вървиш
към мен...
онази
разглобената
от
последния танц
на
кубчета по- прозрачни
и от лед,
прехапваща поредните си устни-
отново
до основи
прегризани
съм аз
.................................................
и съм.........................................
.................................................
отново невидима
отново евтина
неподвижно пречупена
съблазнена претеглена
и
разтеглено
просната трилистно
в
пространството...
...............................................
и си мисля................................
...............................................
че
някога
може би
ще успея
да се
разпилея
в
пет
посоки
а
най-вярната
ще
е
най-далечната
от теб...
.................................................
и там.........................................
.................................................
на онова място
барабаните няма повече
с ударите си
да карат парченцата ми
да потрепват
под ритъма
.................................................
и тогава.....................................
.................................................
ще успея
отново
да се наглобя...
................................................
но ти........................................
................................................
ме
приучи
да търпя
................................................
да обичам.................................
.................................................
и все ме караш да си повтарям,
че никой не може да ми причини
това, което сама на себе си мога
да причиня
ох, преставам да мисля-
не ми се отдава
ще си остана онази,
която вечно си сменя
изгризаните устни
приветствията се свличат от устните
като развързани обувки
мислите скачат по локвите
и търсят нещо във косите
прекрасно е
раят е когато ме докосваш
и когато ме рушиш за да се намериш
Обличаш се тихо
тогава и самотата и радостта заедно възникват
както възниквайки резервния път изчезва
но парашута се ратвори наполовина
защото другата половина
я пуснаха на щори и на шорти
жалко
отрязах си крака и доскачах до познатата ми спирка
разгледах разписанието на хартиените самолети
водещи до играта на руска рулетка
Тук, градът ми напомня на морско дъно
цялото потънало във водорарасли и корали
хората с учудените си очи ми приличат на Маи
сгънали под себе си краката
виждам ги, но не бягам
опитвам се още един ден да мина без поезия
жалко
че от този град всичките птици излетяха-
чувствам се като единствено останалата крилата
ние се подчиняваме на движението
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха
аз стоя аз мълча
и го гледам с поглед на застаряваща курва...
усмивката му се стича по мен
като куче ближещо раните си
и точно така искам да ме целува
за да езикът му да очука всички думи
особено когато те са ми до болка нужни
моят възлюбен
небето в гълъбите
в свърхестествените му очи
това се нарича романтизъм
появило се във мрака парченце светлина
фотография в детството
поредния порно- кадър
или всичко оново което ме кара
да се чудя дали знае
че музата е по- лоша от маниак
когато умираш в трите думи
i love you
като в онзи анекдот
за тунела и светлината-
ти тичаш към нея
а се оказва че това е насрещен влак;
или всичко онова което съм
питайки се дали предметите сънуват
и ако някой ден се окаже че е така
искам да знам какво виждат косите му
какъв цвят са очите му
когато спи
когато аз съм толкова ожулена
че да преброя тези реда
Точката винаги я слагат произволно.
Цял живот ли смяташ
да лепиш от снега покой.
да се топлиш
в телефонните кабинки,
да вдишваш мирисът
на лепило и афиши.
Да се смееш насред нажежения асфалт
и слънцето във формат А4
да съблича безсрамно лицето ти,
а думите... думите винаги прогизнали
в гланц за устни...
Не би ли искал да живеем
в черно- бял театър,
да гледаме филми
за трамваите и хората,
за зверовете и улиците. Да забравим
светлината и времето. Да забравим
всички срещи и посвещения.
Да направят наша
и първата пролетна капка,
да ни приседне в гърлото така
че да не може никога да се изкашля,
небето в нас като най- тънката игла
да ни отврати от съдбата на думите
докато те още се въртят около нас.
Не би ли искал в съавторсво
да пишем стихове с телата си
вместо думи- целувки
вместо точки- езици
вместо обзаци- оргазми
отделяйки се от нас, смъквайки се
да падат, да се разбиват,
да се разбиват, да падат...не искаш ли?
Обичам те повече от думите
а без тях съм като стъпила
върху най- твърдата земя
и не падам на горе...
Обичам те и очите ми никога не спят
желанието ми пълзи като вирус
от преносителя към носещият
от обречения към обричащият
непорочна консистенция с дъх на ласка
а ти си създаден за да убиваш.
Във себе си имаш толкова тайни коридори
че от както съм влязла ме няма
А бях навсякъде.
И от всякъде искам да избягам
заедно с пътя между началото и края.
Тук ли нещо се смалява
аз ли търсих или то само си падна
аз ли ритъма намерих на твоето присъствие
моят слюнопейзаж ли рухна
но ще си отместя погледа като роял
и безнадежно ще падам след
спомняйки си мътното потно време отлетяло
закачено на куки, ласки, миди
обелено мълчание, обелено именно тук
където работихме с устите си като риби
търсещи отчет един от друг...
и ще бъде толкова просто, толкова разбрано
аз ли ще разбирам
те ли ще разбират
че съм по- безнадежна
от съществото вярващо в детството
Няма значение за сега...
и така е сложно да ти пиша
не само защото не мога да виждам
(тази пролет е любовна...
...всеки ден бяга от мен като мишка
а и нощта гръб ми обърна...)
Господи, така е сложно да пиша
по дяволите всичко, прости ми, не мога да дишам
Но всичко е толкова просто, не е нужна да говоря
не е нужно повече нищо да записвам
всички поеми са ми в очите
и само в тях може да се види
как те се променят- от и до...
Това е то - едно мигновение
но именно в тези мигновения
в мислите има единство
и поемата започва да говори.
И поемата започва да говори
с езика на пожарите
същите онези чрез които
като фашисти сме изгаряли миглите си
...................................................................
Това е изчерпах се
казах всичко което някога открих
зад млечния път и с такава наслада
някога млясках
сега ми остава
покорно със ноктите си да драскам
и въздуха и вятъра
да гледам
как в кафето ми изстива пролетта
покрита със сняг
В някой стих да те открия,
в някой сух цитат...
Това е изчерпах се, само ми обещай
че ще заключиш
последният ми стих в жабката
на асфалта, в капсула...
да не го помня
а ако някога получа вдъхновение
ще се считам за победител
защото това ще означава
че ме прегазил трамвай!
и накрая
просто да бъда, е като
да се отразя в огледалото,
и да прочета надписът върху челото
да изляза на улицата и да полетя
гледайки града от горе. да си купя
любимата плоча. от любимия си
зелен чай да отпия. да си полея
кактуса и лилавата роза, да тръгна към Прага
да обичам под дъжда, заедно със плача и смеха
да се събера на кълбо, да подаря на някого света
=%:=:"="=:%=$#$%#$%#&%:"%=""+"%?"=%#$$^#^^%$^%#$@#$W&%$*^%^$
в
опустелите стълбища
със тракащите стъпала,
тананикащи очакване
по
опустелите люлки,
на които се люлееше
като безумна- Ева...
Няма те
под
разголените дървета
по
люспите на мокрите им листа
в техните разтегливи ребра
и
не вървиш към мен
като живот
като сън
като лекар пред открита рана
само болката върви отново,
удряйки ме със желязо,
сбивайки ритъма
на моето очакване,
наблюдоващото те
през ключалката сляпа,
галейки вратата
но
ти не вървиш...
луташ се
по улици и булеварди-
обширни като
масирани инфаркти
отминаваш
входовете на нашите домове
детските площадки,
където се люлеят нашите деца,
незаченати още под дъбовете...
отминаваш нашите места,
чиито координати
са закодирани
във отпечатъците,
които оставям
върху онази врата
през ключалката на която
те наблюдавам
а
болката все още
ме удря през ръцете
за да не я докосвам
повече
и
да не гледам
как
ти не
вървиш
към мен...
онази
разглобената
от
последния танц
на
кубчета по- прозрачни
и от лед,
прехапваща поредните си устни-
отново
до основи
прегризани
съм аз
.................................................
и съм.........................................
.................................................
отново невидима
отново евтина
неподвижно пречупена
съблазнена претеглена
и
разтеглено
просната трилистно
в
пространството...
...............................................
и си мисля................................
...............................................
че
някога
може би
ще успея
да се
разпилея
в
пет
посоки
а
най-вярната
ще
е
най-далечната
от теб...
.................................................
и там.........................................
.................................................
на онова място
барабаните няма повече
с ударите си
да карат парченцата ми
да потрепват
под ритъма
.................................................
и тогава.....................................
.................................................
ще успея
отново
да се наглобя...
................................................
но ти........................................
................................................
ме
приучи
да търпя
................................................
да обичам.................................
.................................................
и все ме караш да си повтарям,
че никой не може да ми причини
това, което сама на себе си мога
да причиня
ох, преставам да мисля-
не ми се отдава
ще си остана онази,
която вечно си сменя
изгризаните устни
приветствията се свличат от устните
като развързани обувки
мислите скачат по локвите
и търсят нещо във косите
прекрасно е
раят е когато ме докосваш
и когато ме рушиш за да се намериш
Обличаш се тихо
тогава и самотата и радостта заедно възникват
както възниквайки резервния път изчезва
но парашута се ратвори наполовина
защото другата половина
я пуснаха на щори и на шорти
жалко
отрязах си крака и доскачах до познатата ми спирка
разгледах разписанието на хартиените самолети
водещи до играта на руска рулетка
Тук, градът ми напомня на морско дъно
цялото потънало във водорарасли и корали
хората с учудените си очи ми приличат на Маи
сгънали под себе си краката
виждам ги, но не бягам
опитвам се още един ден да мина без поезия
жалко
че от този град всичките птици излетяха-
чувствам се като единствено останалата крилата
ние се подчиняваме на движението
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха
аз стоя аз мълча
и го гледам с поглед на застаряваща курва...
усмивката му се стича по мен
като куче ближещо раните си
и точно така искам да ме целува
за да езикът му да очука всички думи
особено когато те са ми до болка нужни
моят възлюбен
небето в гълъбите
в свърхестествените му очи
това се нарича романтизъм
появило се във мрака парченце светлина
фотография в детството
поредния порно- кадър
или всичко оново което ме кара
да се чудя дали знае
че музата е по- лоша от маниак
когато умираш в трите думи
i love you
като в онзи анекдот
за тунела и светлината-
ти тичаш към нея
а се оказва че това е насрещен влак;
или всичко онова което съм
питайки се дали предметите сънуват
и ако някой ден се окаже че е така
искам да знам какво виждат косите му
какъв цвят са очите му
когато спи
когато аз съм толкова ожулена
че да преброя тези реда
Точката винаги я слагат произволно.
Цял живот ли смяташ
да лепиш от снега покой.
да се топлиш
в телефонните кабинки,
да вдишваш мирисът
на лепило и афиши.
Да се смееш насред нажежения асфалт
и слънцето във формат А4
да съблича безсрамно лицето ти,
а думите... думите винаги прогизнали
в гланц за устни...
Не би ли искал да живеем
в черно- бял театър,
да гледаме филми
за трамваите и хората,
за зверовете и улиците. Да забравим
светлината и времето. Да забравим
всички срещи и посвещения.
Да направят наша
и първата пролетна капка,
да ни приседне в гърлото така
че да не може никога да се изкашля,
небето в нас като най- тънката игла
да ни отврати от съдбата на думите
докато те още се въртят около нас.
Не би ли искал в съавторсво
да пишем стихове с телата си
вместо думи- целувки
вместо точки- езици
вместо обзаци- оргазми
отделяйки се от нас, смъквайки се
да падат, да се разбиват,
да се разбиват, да падат...не искаш ли?
Обичам те повече от думите
а без тях съм като стъпила
върху най- твърдата земя
и не падам на горе...
Обичам те и очите ми никога не спят
желанието ми пълзи като вирус
от преносителя към носещият
от обречения към обричащият
непорочна консистенция с дъх на ласка
а ти си създаден за да убиваш.
Във себе си имаш толкова тайни коридори
че от както съм влязла ме няма
А бях навсякъде.
И от всякъде искам да избягам
заедно с пътя между началото и края.
Тук ли нещо се смалява
аз ли търсих или то само си падна
аз ли ритъма намерих на твоето присъствие
моят слюнопейзаж ли рухна
но ще си отместя погледа като роял
и безнадежно ще падам след
спомняйки си мътното потно време отлетяло
закачено на куки, ласки, миди
обелено мълчание, обелено именно тук
където работихме с устите си като риби
търсещи отчет един от друг...
и ще бъде толкова просто, толкова разбрано
аз ли ще разбирам
те ли ще разбират
че съм по- безнадежна
от съществото вярващо в детството
Няма значение за сега...
и така е сложно да ти пиша
не само защото не мога да виждам
(тази пролет е любовна...
...всеки ден бяга от мен като мишка
а и нощта гръб ми обърна...)
Господи, така е сложно да пиша
по дяволите всичко, прости ми, не мога да дишам
Но всичко е толкова просто, не е нужна да говоря
не е нужно повече нищо да записвам
всички поеми са ми в очите
и само в тях може да се види
как те се променят- от и до...
Това е то - едно мигновение
но именно в тези мигновения
в мислите има единство
и поемата започва да говори.
И поемата започва да говори
с езика на пожарите
същите онези чрез които
като фашисти сме изгаряли миглите си
...................................................................
Това е изчерпах се
казах всичко което някога открих
зад млечния път и с такава наслада
някога млясках
сега ми остава
покорно със ноктите си да драскам
и въздуха и вятъра
да гледам
как в кафето ми изстива пролетта
покрита със сняг
В някой стих да те открия,
в някой сух цитат...
Това е изчерпах се, само ми обещай
че ще заключиш
последният ми стих в жабката
на асфалта, в капсула...
да не го помня
а ако някога получа вдъхновение
ще се считам за победител
защото това ще означава
че ме прегазил трамвай!
и накрая
просто да бъда, е като
да се отразя в огледалото,
и да прочета надписът върху челото
да изляза на улицата и да полетя
гледайки града от горе. да си купя
любимата плоча. от любимия си
зелен чай да отпия. да си полея
кактуса и лилавата роза, да тръгна към Прага
да обичам под дъжда, заедно със плача и смеха
да се събера на кълбо, да подаря на някого света
=%:=:"="=:%=$#$%#$%#&%:"%=""+"%?"=%#$$^#^^%$^%#$@#$W&%$*^%^$
Честит рожден ден, сърце!
Аз спях.
Ти се приближи към мен на пръсти,
тихичко разпори слънчевия сплит,
внимателно раздели ребрата,
вълнувайки се.
Взе сърцето,
разтреперен от превъзбуденото си дишане
и
прошепна
"добро утро, рожденице!"...
"какво по дяволите!",
казах, преобръщайки се по корем.
От неочакваността ти подскочи, спъна се в крачето на кревата и изпусна сърцето което се шльопна на пода, задявайки нотата ре.
Защо ми разби сърцето?
Ти се приближи към мен на пръсти,
тихичко разпори слънчевия сплит,
внимателно раздели ребрата,
вълнувайки се.
Взе сърцето,
разтреперен от превъзбуденото си дишане
и
прошепна
"добро утро, рожденице!"...
"какво по дяволите!",
казах, преобръщайки се по корем.
От неочакваността ти подскочи, спъна се в крачето на кревата и изпусна сърцето което се шльопна на пода, задявайки нотата ре.
Защо ми разби сърцето?
Monday, August 08, 2005
Stars In Your Eyes
За възможността да настигна
тайната на неговите очи
леещи чиста светлина,
ще се откажа от всичките знания
даже ако се наложи да изтрия от паметта си
способнастта си...
... да пиша...
Тук имаше фото
но мишките го изядоха
тайната на неговите очи
леещи чиста светлина,
ще се откажа от всичките знания
даже ако се наложи да изтрия от паметта си
способнастта си...
... да пиша...
Тук имаше фото
но мишките го изядоха
Фиктивен ден
размишлявах,
разбърквайки поредното си кафе,
с карамел и с канела
и те чакам да дойдеш;
с една дума
един
обикновен
фиктивен
следобеден
ден...
Отсреща, един палячо привърши аператива. Наблюдавам го, защото виждам, а той галантно се изкашля и се разтвори в преддверието на твоето появяване, превръщайки се в ушна мида.
В търсене на детството си, допрях мидата до ухото. Открих само паметник на нашето минало и една бележка, упорито и устремено лепяща се върху гранита. "Пролетта вярва в тебе" гласеше се в нея.
Ти се появи с протегната уста и мръсна вратовръзка. Наду се като клаксон на една думичка, започваща с К"кола", с която (с думичката) по- късно офейка, пременен в нова маслена кожа, опъната до горе.
Искрено се разсмях, защото е смешно.
Защото така или иначе ще се върнеш.
Защото цената на любовта пада.
Защото на другата маса Лилавият мук и Зеленият мук играеха на карти. Единият казваше държава, а другият- столицата. Лилавият мук надежно губеше, защото неопределеността не му позволяваше да мести царя.А Зеленият постоянно се допитваше много ли е нужно, за да станеш лилав, на което му се отговаряше с неопределено поклащане на главата. Разбрах, че не трябва да се месиш в неопределените неща, защото те и за това са неопределени, за да си нямат определения, и пак се разсмях. Този път, защото ушната мида се престори на море и се разля върху теракотения шал на окружаващото безумие.
Реших да напиша
върху бежката
на която
пишеше
че
пролетта вярва в мен,
-"да не забравя,
да изхвърля
този фиктивен
следобеден
ден!"
Разбърках кафето си
заедно със него
и карамела с канела,
и продължих да си мисля...
разбърквайки поредното си кафе,
с карамел и с канела
и те чакам да дойдеш;
с една дума
един
обикновен
фиктивен
следобеден
ден...
Отсреща, един палячо привърши аператива. Наблюдавам го, защото виждам, а той галантно се изкашля и се разтвори в преддверието на твоето появяване, превръщайки се в ушна мида.
В търсене на детството си, допрях мидата до ухото. Открих само паметник на нашето минало и една бележка, упорито и устремено лепяща се върху гранита. "Пролетта вярва в тебе" гласеше се в нея.
Ти се появи с протегната уста и мръсна вратовръзка. Наду се като клаксон на една думичка, започваща с К"кола", с която (с думичката) по- късно офейка, пременен в нова маслена кожа, опъната до горе.
Искрено се разсмях, защото е смешно.
Защото така или иначе ще се върнеш.
Защото цената на любовта пада.
Защото на другата маса Лилавият мук и Зеленият мук играеха на карти. Единият казваше държава, а другият- столицата. Лилавият мук надежно губеше, защото неопределеността не му позволяваше да мести царя.А Зеленият постоянно се допитваше много ли е нужно, за да станеш лилав, на което му се отговаряше с неопределено поклащане на главата. Разбрах, че не трябва да се месиш в неопределените неща, защото те и за това са неопределени, за да си нямат определения, и пак се разсмях. Този път, защото ушната мида се престори на море и се разля върху теракотения шал на окружаващото безумие.
Реших да напиша
върху бежката
на която
пишеше
че
пролетта вярва в мен,
-"да не забравя,
да изхвърля
този фиктивен
следобеден
ден!"
Разбърках кафето си
заедно със него
и карамела с канела,
и продължих да си мисля...
Sunday, July 31, 2005
Половината ми седмица премина в трескаво търсене на алтелнативи.
И в писане!
Истината е че съм изпаднала в нещо като екзистенциална криза.
Цял ден се наливам с кола, абсолютно пренебрегвайки факта, в нея слагат фосфорна и лимонена киселина, които оставят само впечатление за утоляване на жаждата и създават изкуствено пристрастяване.
Тъпча се с шоколадови фъстъци.
Опитвам се да развия клептомански способности, но тренинг особен нямам, а само с огромно желание, уви, много малко неща се постигат. Искам да открадна нещо, което винаги да ми намоня за срама, който съм изпитала по време на грабежа. Например часовник.
Въобще искам нещо, което да ми напомня за самата мен и може би най- вече за чувствата ми.
И в писане!
Истината е че съм изпаднала в нещо като екзистенциална криза.
Цял ден се наливам с кола, абсолютно пренебрегвайки факта, в нея слагат фосфорна и лимонена киселина, които оставят само впечатление за утоляване на жаждата и създават изкуствено пристрастяване.
Тъпча се с шоколадови фъстъци.
Опитвам се да развия клептомански способности, но тренинг особен нямам, а само с огромно желание, уви, много малко неща се постигат. Искам да открадна нещо, което винаги да ми намоня за срама, който съм изпитала по време на грабежа. Например часовник.
Въобще искам нещо, което да ми напомня за самата мен и може би най- вече за чувствата ми.
Saturday, July 09, 2005
*** ^%%$#$#$#$#^%&^^&^%%$$#@#@!#$@##%$$%^%%$^
Ето вече, напълно завършено:)
облечена в розови шорти
и тениска, рекламираща ада,
стоя под чадъра си,
който е смачкан
като пласмасова чашка,
попаднала случайно между
долната твоя и горната моя
устна,
и чакам да ферментират
двата изстрела,
начервили устата
а ако животът е школа за изящните манери,
ще е жалко че репутацията ми се подмокри,
щото май припомних си вкусът
на онзи с пистолета
танцуващ по стъклата
искаш някой друг да те моделира,
разплетена до средата окова,
не защото
истинските неща се връщали на мода,
а защото някои хора измервали живота
със пустините през които слушали са,
музиката на шестнайсет куки,
за палача и една за мен, време.
А понякога събличам се цветно
на малки въздишки,
но понякога скърцам удавено
в суетата на бръмчащите приливи
със своите 45 вълни като размер.
облечена в розови шорти
и тениска, рекламираща ада,
стоя под чадъра си,
който е смачкан
като пласмасова чашка,
попаднала случайно между
долната твоя и горната моя
устна,
и чакам да ферментират
двата изстрела,
начервили устата
а ако животът е школа за изящните манери,
ще е жалко че репутацията ми се подмокри,
щото май припомних си вкусът
на онзи с пистолета
танцуващ по стъклата
искаш някой друг да те моделира,
разплетена до средата окова,
не защото
истинските неща се връщали на мода,
а защото някои хора измервали живота
със пустините през които слушали са,
музиката на шестнайсет куки,
за палача и една за мен, време.
А понякога събличам се цветно
на малки въздишки,
но понякога скърцам удавено
в суетата на бръмчащите приливи
със своите 45 вълни като размер.
Wednesday, July 06, 2005
Асансьорът
..::За да не нарушим естетиката и да завършим рисунката,
трябва да влезем. Ето я и кабинката на асансьора.
Той първи, тя втора ;
влиза и вътрешното издевателство, че сам себе си затваряш,
сам себе си изо-ли-ра-ш и тракаш в такт с пръсти върху копчетата,
но само че върху чии- асансьорините или нейните?.
Асансьорът е като купичка с безумие и със похлупак
опаковайки се в него сигнализираш, че трябва да се съблечеш
с грация в източен стил и да не мислиш за постоянното чувство
че някой там отвън
дишайки тежко, наблюдава през ключалката
двойката чудати влечуги::..
М-м-м,
спомни ли си? аз съм тази която не носи рокли с копчета,
тази при вида на която гърдите ти настръхват
и всеки твой косъм ме познава и знае как се казвам.
Но в асансьора правилата са различи, когато сме затворени
натискаш копчетата и избираш географията,
спомняйки си две имена с които ни псуваш в устните,
и докато стигнем краят на този етаж, чрез мен си
довел този който гледа до лудост.
И всичко това, защото сме болни с телата си.
Между пръстите ти съм клонирана,
а когато се затваряш в клепачите ми
като цигарения пушек, който не искам да освободя,
ме е страх че прекалено силно съм се хванала.
за твоите очи, мачкайки ги здраво за да не крещя,
Страх ме е да не те нараня
и бих приключила с прекъсване,
но се опитвам да ти позволя да разбереш
че когато стържеш лицето ми с миглите си,
ме заключваш нямо в порите им.
М-м-м,
и това е всичко което си помислих
че непременно трябва да направим...
в кабинката асансьора...
Но ти споменах само че
нищо не ухае така на сладолед със стафиди
както твоите ръце, пъхнати в джобовете.
трябва да влезем. Ето я и кабинката на асансьора.
Той първи, тя втора ;
влиза и вътрешното издевателство, че сам себе си затваряш,
сам себе си изо-ли-ра-ш и тракаш в такт с пръсти върху копчетата,
но само че върху чии- асансьорините или нейните?.
Асансьорът е като купичка с безумие и със похлупак
опаковайки се в него сигнализираш, че трябва да се съблечеш
с грация в източен стил и да не мислиш за постоянното чувство
че някой там отвън
дишайки тежко, наблюдава през ключалката
двойката чудати влечуги::..
М-м-м,
спомни ли си? аз съм тази която не носи рокли с копчета,
тази при вида на която гърдите ти настръхват
и всеки твой косъм ме познава и знае как се казвам.
Но в асансьора правилата са различи, когато сме затворени
натискаш копчетата и избираш географията,
спомняйки си две имена с които ни псуваш в устните,
и докато стигнем краят на този етаж, чрез мен си
довел този който гледа до лудост.
И всичко това, защото сме болни с телата си.
Между пръстите ти съм клонирана,
а когато се затваряш в клепачите ми
като цигарения пушек, който не искам да освободя,
ме е страх че прекалено силно съм се хванала.
за твоите очи, мачкайки ги здраво за да не крещя,
Страх ме е да не те нараня
и бих приключила с прекъсване,
но се опитвам да ти позволя да разбереш
че когато стържеш лицето ми с миглите си,
ме заключваш нямо в порите им.
М-м-м,
и това е всичко което си помислих
че непременно трябва да направим...
в кабинката асансьора...
Но ти споменах само че
нищо не ухае така на сладолед със стафиди
както твоите ръце, пъхнати в джобовете.
Friday, June 24, 2005
дарлингІпонеже
дарлинг
колата пада от скалата
и аз падам
понеже аз съм в нея
понеже небето се преобръща червата
понеже милите могат само да се измерят
в сантиметри от моят сън до твоя
широчината на гръма е по-широк
от колкото на скърцащия мотор
особено когато
бурята е по- равна от която и да е
осанка на балерина
и скорошният секс на зайците не може да се сравнява
с мускулните й съкращения
понеже низкото небе на полета
завижда на небето
на колата
и на мен
кадърът на мозайката се вкопчи в миглите ми
да се ядосвам нямам сили
а да не се ядосвам не мога
понеже
колата пода от скалата
и аз падам
понеже от летящото небе
не мога да си отвърна очите
понеже вятърът раздробява
смалената мисъл
за доброволната замяна-
нека да умирам от нервен срив
но
дарлинг аз без теб не мога.
в отговор
мила,
моят живот с тебе е от всякъде същинска романтика
колата пада от скалата
и аз падам
понеже аз съм в нея
понеже небето се преобръща червата
понеже милите могат само да се измерят
в сантиметри от моят сън до твоя
широчината на гръма е по-широк
от колкото на скърцащия мотор
особено когато
бурята е по- равна от която и да е
осанка на балерина
и скорошният секс на зайците не може да се сравнява
с мускулните й съкращения
понеже низкото небе на полета
завижда на небето
на колата
и на мен
кадърът на мозайката се вкопчи в миглите ми
да се ядосвам нямам сили
а да не се ядосвам не мога
понеже
колата пода от скалата
и аз падам
понеже от летящото небе
не мога да си отвърна очите
понеже вятърът раздробява
смалената мисъл
за доброволната замяна-
нека да умирам от нервен срив
но
дарлинг аз без теб не мога.
в отговор
мила,
моят живот с тебе е от всякъде същинска романтика
Monday, June 20, 2005
How long can you hold your breath while you hold mine
до сянката остана съвсем малко -
да се протегна само и изпъна
но
не достигам ли не стигам, а е жалко...
че така се задушавам с праха
с моята алергия
само че със прахта се раздавам наполвина
и заради никотина
Но аз съм послушна.
Много послушна, стига ми само
една порция слънце в погледа твой боцкав
и ще поделя наполовина с тебе руската си водка
И ще се отъркам о бузата ти мека
равнодушно скимтя
Малко ми трябва-
изкусно сплетена мрежа от прежда
около очите
и две тръпчинки
за да си направя пъшкул от косите ти
и лично мое място в него за да се скрия
и ако ми се отдаде възможност
ще стана на гласа ти най- огнената нотка
А после с маниаклна педантичност
ще се пробождам с тъп предмет
в корема...
Странна станах - не чупя чаши,
не пия от гърлото на чуждите бутилки
боря се с независимостта си
и ако се изясни
че ще приставам - моля ви, не се плашете...
да се протегна само и изпъна
но
не достигам ли не стигам, а е жалко...
че така се задушавам с праха
с моята алергия
само че със прахта се раздавам наполвина
и заради никотина
Но аз съм послушна.
Много послушна, стига ми само
една порция слънце в погледа твой боцкав
и ще поделя наполовина с тебе руската си водка
И ще се отъркам о бузата ти мека
равнодушно скимтя
Малко ми трябва-
изкусно сплетена мрежа от прежда
около очите
и две тръпчинки
за да си направя пъшкул от косите ти
и лично мое място в него за да се скрия
и ако ми се отдаде възможност
ще стана на гласа ти най- огнената нотка
А после с маниаклна педантичност
ще се пробождам с тъп предмет
в корема...
Странна станах - не чупя чаши,
не пия от гърлото на чуждите бутилки
боря се с независимостта си
и ако се изясни
че ще приставам - моля ви, не се плашете...
The Great Escape
колко дълго можеш
да си задържиш дъха
докато ме гледаш
как пробудила се отново
с крила но завързала ги,
използвайки
тебе за тежест,
скачам от най- високата скала...
облаците пълзят по нашите лица,
те изпращат ни се на вълни
защо всяка да не ни отнася
парче по парче...
това аз ли съм, кажи?
или
само бях сънувала че съм с крила
когато използвах катинар който няма ключ
и оковах с него нашите ръце
само за да се почудя,
колко дълго можеш
да си задържиш страха,
разсичайки времето
на две
или
просто ей така
скроих плана си за бягство
да си задържиш дъха
докато ме гледаш
как пробудила се отново
с крила но завързала ги,
използвайки
тебе за тежест,
скачам от най- високата скала...
облаците пълзят по нашите лица,
те изпращат ни се на вълни
защо всяка да не ни отнася
парче по парче...
това аз ли съм, кажи?
или
само бях сънувала че съм с крила
когато използвах катинар който няма ключ
и оковах с него нашите ръце
само за да се почудя,
колко дълго можеш
да си задържиш страха,
разсичайки времето
на две
или
просто ей така
скроих плана си за бягство
Sunday, June 19, 2005
...To Myself I Turned ... (за пороците)
Аз те обичах вчера
мила, добра и моя
но
в очкване на чудо
дочаках себе си
Утре сутринта при мен ще дойдат моите мисли, облечени в анцузи.
Първата ще каже направо : "What the fuck?". Втора гузно ще почервенее и ще удари първата, при което първата ще си отвори устата, но внезапно ще се наведе, прегръщайки корема си. Третата ще каже следното: " Биляна, вие сте кучка! При нас дойде сигнал от съответните органи..." и ще потъне в укоряващите си разсъждения (много й се отдава) между това, което ми е позволено и това което, уви, вече беше свършило..."...трябва да предприемем мерки!" Тук аз неуважително ще си помисля “Дали ако убия мислите си, много ще дрънчат. Нали си избрах да са кристално ясни”. Но втората ще ме чу и ще ме запита дали ги разпознавам и по какво разбирам мислите си дали са порочни, сочни, първични, елементарни, приятни или укоряващи, като тези три, които са ми са нахвърлили. Аз ще й отговоря- елементарно е, погледни се в огледалото и там на челото ти пише “Мисъл, 1бр., описание- глупава”.
Те ще се шльопнат по надписа и ще се спогледат безнадежно...
Като цяло, разговорът ни няма да бъде от приятните.
Но какво толкова, това ще стане утре,
днес се отдавам на пороците си!
-Ние те обичахме вчера
мила, добра и наша.
-А какво имате днес към мен?
-Нищо.
-Прекрасно - следващите.
мила, добра и моя
но
в очкване на чудо
дочаках себе си
Утре сутринта при мен ще дойдат моите мисли, облечени в анцузи.
Първата ще каже направо : "What the fuck?". Втора гузно ще почервенее и ще удари първата, при което първата ще си отвори устата, но внезапно ще се наведе, прегръщайки корема си. Третата ще каже следното: " Биляна, вие сте кучка! При нас дойде сигнал от съответните органи..." и ще потъне в укоряващите си разсъждения (много й се отдава) между това, което ми е позволено и това което, уви, вече беше свършило..."...трябва да предприемем мерки!" Тук аз неуважително ще си помисля “Дали ако убия мислите си, много ще дрънчат. Нали си избрах да са кристално ясни”. Но втората ще ме чу и ще ме запита дали ги разпознавам и по какво разбирам мислите си дали са порочни, сочни, първични, елементарни, приятни или укоряващи, като тези три, които са ми са нахвърлили. Аз ще й отговоря- елементарно е, погледни се в огледалото и там на челото ти пише “Мисъл, 1бр., описание- глупава”.
Те ще се шльопнат по надписа и ще се спогледат безнадежно...
Като цяло, разговорът ни няма да бъде от приятните.
Но какво толкова, това ще стане утре,
днес се отдавам на пороците си!
-Ние те обичахме вчера
мила, добра и наша.
-А какво имате днес към мен?
-Нищо.
-Прекрасно - следващите.
Saturday, June 18, 2005
лятото се разсъблече и се излегна на плажа
шептиш ми лятото по памет
откъснало се от недодяланите длани
изрязваш дълбоките си вдишвания
и наплюнчени ги залепваш върху мен
после издишвате заедно с гърдите ми
заедно със смачканите целувки и
не до там симетричните ми силуетни линии
но след всичкото това лято
което безсрамно разсъблече за мен
защо се чувствам все едно есента
ме е цапардосала
със пожълтелите си
от прашното слънце очи
откъснало се от недодяланите длани
изрязваш дълбоките си вдишвания
и наплюнчени ги залепваш върху мен
после издишвате заедно с гърдите ми
заедно със смачканите целувки и
не до там симетричните ми силуетни линии
но след всичкото това лято
което безсрамно разсъблече за мен
защо се чувствам все едно есента
ме е цапардосала
със пожълтелите си
от прашното слънце очи
Friday, June 17, 2005
...или пак се събудих крилата
...или пак се събудих
крилата
с неравни линии
когато
от дъжда измити
пръкнали се
от сянката на
на хрущялните връзки
от вятъра изстискани
забравили загадките
случайно спасени
отнесени
заспали под времето
кажи?
това аз съм, ти ли си
или
пак ще съм до този
който вяло
сливайки мостовете
над Нева
разделяйки епохите
със 24 градуса вляво
крилата
с неравни линии
когато
от дъжда измити
пръкнали се
от сянката на
на хрущялните връзки
от вятъра изстискани
забравили загадките
случайно спасени
отнесени
заспали под времето
кажи?
това аз съм, ти ли си
или
пак ще съм до този
който вяло
сливайки мостовете
над Нева
разделяйки епохите
със 24 градуса вляво
Monday, June 06, 2005
Live in bуркан
защо така се получава
че в банята
традиционно живее най- хубавата част
от мен
Тя умее да брои :
обратно долу-криво дясно-
калкулатор на дните
предназначение за зачеване.
Съвременна жена
Виртуална съм.
*
Но родих се случайно
в кавър-версията на братя грим,
от четиринайсет нататък
носех белези, джинси и полупалто
(и с какво не приличам
на лирическа героиня?~)
На шестнайсет сама себе си изнасилих
говорих си тъжно `Една ти си никой,
всичко останали отдавна притежават значение`.
до осемнайсет бях ничия
и самичка си шляпах из френските вина
където така междудругото си умрях.
На деветнайсет се отърках о твоята четина и превърнах се в музика...
*
И така...
Припомних си тук най-познатите моменти,
избродирах с език
точката `джи`-н (с тоник)
която почна да расте
пускайки криви стрели...
четене-сесия-четене-сесия-отивам!
че в банята
традиционно живее най- хубавата част
от мен
Тя умее да брои :
обратно долу-криво дясно-
калкулатор на дните
предназначение за зачеване.
Съвременна жена
Виртуална съм.
*
Но родих се случайно
в кавър-версията на братя грим,
от четиринайсет нататък
носех белези, джинси и полупалто
(и с какво не приличам
на лирическа героиня?~)
На шестнайсет сама себе си изнасилих
говорих си тъжно `Една ти си никой,
всичко останали отдавна притежават значение`.
до осемнайсет бях ничия
и самичка си шляпах из френските вина
където така междудругото си умрях.
На деветнайсет се отърках о твоята четина и превърнах се в музика...
*
И така...
Припомних си тук най-познатите моменти,
избродирах с език
точката `джи`-н (с тоник)
която почна да расте
пускайки криви стрели...
четене-сесия-четене-сесия-отивам!
Friday, June 03, 2005
Автограф
изрязвам огън от себе си
пепел и прах на деветнайсет куки
и залитам от всяко твое случайно `бля`
и се захапвам по всичко което вие
аз, разбираш ли,
сама не мога да движа бронзовите устни
ти нали помниш (ако помниш) аз съм такава
една розова и тромава
глупачка.
Ще ти дойда на гости и ще ти доноса утробно
нарисувана на корема брошка
удобно
ли се слепва звук върху звука
когато съм забременяла
от случайно хвърленото i luv u
ти нали помниш (ако помниш) как в тъмнината
пихме псувните
спомни си
как ние дружахме oh, baby, kiss me!
дружба- главата е на корема
а езика рисува детайлите на механизма
нужен ли е превод
на кого му е нужен
индексът е под ноктите-
аз залитам от солите в твоите перли
и облизвам ив сен лоран който
бил се бил залепил по шевовете на полите си
най- простите взаимоотношения-
аз седя във теб и пуша
`поредното жертвоприношенияе`
а ти ще вземеш и просто
ще поставиш върху мен автограф
пепел и прах на деветнайсет куки
и залитам от всяко твое случайно `бля`
и се захапвам по всичко което вие
аз, разбираш ли,
сама не мога да движа бронзовите устни
ти нали помниш (ако помниш) аз съм такава
една розова и тромава
глупачка.
Ще ти дойда на гости и ще ти доноса утробно
нарисувана на корема брошка
удобно
ли се слепва звук върху звука
когато съм забременяла
от случайно хвърленото i luv u
ти нали помниш (ако помниш) как в тъмнината
пихме псувните
спомни си
как ние дружахме oh, baby, kiss me!
дружба- главата е на корема
а езика рисува детайлите на механизма
нужен ли е превод
на кого му е нужен
индексът е под ноктите-
аз залитам от солите в твоите перли
и облизвам ив сен лоран който
бил се бил залепил по шевовете на полите си
най- простите взаимоотношения-
аз седя във теб и пуша
`поредното жертвоприношенияе`
а ти ще вземеш и просто
ще поставиш върху мен автограф
Monday, May 30, 2005
Не три в едно, а quatro - неочаквано добра комбинация
Хей, гледаш ме
хей, гледай как го правя,
нежно става, недей... джентълмен
ти си мек и нежен, леко смешен агент...
Хей, говори ми
през улиците за всичките жени в живота си
посочи в нищото и кажи че това съм аз
и 300 часа не бях със теб,
по дяволите - любувай се!
докато можеш
Гледаш ме, ей, нали, как го правя, не оставяш за мен-
не три, а две в едно - фелацио!
Хей, опознавай ме във всичките си пороци и желания!
във всичките супер-мои-подаръци
във моя не-до-там-красив и изплют в дланта език,
че колко може там къде то бе да виси?
колкото да не доживея втория акт!?
но ти там си вече 300 часа
и как си, хей?
(...ти си мек и нежен...)
Как дишаш без мен
а аз издишвам и ...
във влагалищните съкращения
в речника няма варианти за тази ми болка
Хей, доубий ме за моята си истина-
бейби, моля те прости ми, че изпила съм пет мастики...
че и че
тече ли
лириката по гърдите ми
как си ти? Направи го по бързому
Хей, а знаеш ли ти,
всъщност тебе ли са докосвали
все едно- джентълмен,
Нямат край мойте глупости затова брой до 3 и спри
целувай ме нервно, целувай ме дълго
целуни ме за лека нощ, за да не заспа
Въпреки че говорят че съм ...
хей, гледай как го правя,
нежно става, недей... джентълмен
ти си мек и нежен, леко смешен агент...
Хей, говори ми
през улиците за всичките жени в живота си
посочи в нищото и кажи че това съм аз
и 300 часа не бях със теб,
по дяволите - любувай се!
докато можеш
Гледаш ме, ей, нали, как го правя, не оставяш за мен-
не три, а две в едно - фелацио!
Хей, опознавай ме във всичките си пороци и желания!
във всичките супер-мои-подаръци
във моя не-до-там-красив и изплют в дланта език,
че колко може там къде то бе да виси?
колкото да не доживея втория акт!?
но ти там си вече 300 часа
и как си, хей?
(...ти си мек и нежен...)
Как дишаш без мен
а аз издишвам и ...
във влагалищните съкращения
в речника няма варианти за тази ми болка
Хей, доубий ме за моята си истина-
бейби, моля те прости ми, че изпила съм пет мастики...
че и че
тече ли
лириката по гърдите ми
как си ти? Направи го по бързому
Хей, а знаеш ли ти,
всъщност тебе ли са докосвали
все едно- джентълмен,
Нямат край мойте глупости затова брой до 3 и спри
целувай ме нервно, целувай ме дълго
целуни ме за лека нощ, за да не заспа
Въпреки че говорят че съм ...
Saturday, May 28, 2005
сякаш захар в гореща чаша
се разтварям по кръга
върху тялото ти
с лепкавия сън блестящ
заспивам върху сенките
в лъча пръв слънчев и скимтящ
Наполовина изстискана
от тубичката
течна като аквариумното
лято с което покриваме паркета
пуст в стаята си в дробовете
На прах сгушила се
в твоята тръпчинка
ще получи за закуска
чай разпадащ се на трици
и захапала порцелановата чаша
се запитвам ако те видя яхнал птица
бих ли плакала или ще залея
с чая
бензиновите мисли...
се разтварям по кръга
върху тялото ти
с лепкавия сън блестящ
заспивам върху сенките
в лъча пръв слънчев и скимтящ
Наполовина изстискана
от тубичката
течна като аквариумното
лято с което покриваме паркета
пуст в стаята си в дробовете
На прах сгушила се
в твоята тръпчинка
ще получи за закуска
чай разпадащ се на трици
и захапала порцелановата чаша
се запитвам ако те видя яхнал птица
бих ли плакала или ще залея
с чая
бензиновите мисли...
Thursday, May 26, 2005
I don`t know what you want, but I can`t give it anymore
Кажи, а още колко има да се чака
от устните до устните и без спирка за почивка, нататък
спри ме навреме, ако говоря неправилно,
по твоята кожа са направленията
в дадения момент на времето
и буквите на чуждото име
изстискай ме
от вишните,
костилка съм потънала в своя си евтин сок
обелена до основи оставена да съхне.
но в дадения момент
изстичам само със текста си
а ти не се опитай да ме хванеш
до самите трепетни ъгълчета на нашия общ фокус
понеже ролята на цветето в моето сърце е свободна,
и ти казвам - пробвай се!
Кажи, а още колко има да се чака
от устните до устните и без спирка за почивка, нататък
спри ме навреме, ако говоря неправилно,
по твоята кожа са направленията
в дадения момент на времето
и буквите на чуждото име
изстискай ме
от вишните,
костилка съм потънала в своя си евтин сок
обелена до основи оставена да съхне.
но в дадения момент
изстичам само със текста си
а ти не се опитай да ме хванеш
до самите трепетни ъгълчета на нашия общ фокус
понеже ролята на цветето в моето сърце е свободна,
и ти казвам - пробвай се!
Tuesday, May 24, 2005
моята любов = крилата комета (казах ти)
аз ти казах:
знаеш, в моята река няма риби
рибарската лодка си стои на мястото
и нещо чака- сигурно чудо. а може би
се е изморила да плува. а може би
измореният бог отрови всичките риби
и в ръцете ми изсипа сто хиляди клетви. не
приемай никого- водата не умее да лъже. не
притискай никого- нека усмивката да се смени
и не смей да издъхваш
и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може и да сме двама, но ние сме винаги едно
*прозореца и кревата:
да легнеш на дюшека и шумно да вдишваш/издишваш
и във вдишванията да си спомниш
какво число е днес и как
се усмихваш и как
си разливаш чая,
не-чувайки-нищо
*стига*
а ако направя така:
ако си размажа спиралата по бузите и после
се облегна на рамото ти за да почувствам жилката под
тениската. но аз не искам да свиквам със теб
а аз ти казах
знаеш, доверието това е все едно
вечно да се откачаш от кукичките по течението.
проницателно да стреляш когато си близко
но да не можеш да стигнеш ръката.
в срещуположните очи да се на-
мираш но да се учиш да не чакаш. нали
мъртвите риби
са само камъни на дъното-
май дойде време да си ги събера
и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може да сме двама. но ние винаги сме едно
знаеш, в моята река няма риби
рибарската лодка си стои на мястото
и нещо чака- сигурно чудо. а може би
се е изморила да плува. а може би
измореният бог отрови всичките риби
и в ръцете ми изсипа сто хиляди клетви. не
приемай никого- водата не умее да лъже. не
притискай никого- нека усмивката да се смени
и не смей да издъхваш
и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може и да сме двама, но ние сме винаги едно
*прозореца и кревата:
да легнеш на дюшека и шумно да вдишваш/издишваш
и във вдишванията да си спомниш
какво число е днес и как
се усмихваш и как
си разливаш чая,
не-чувайки-нищо
*стига*
а ако направя така:
ако си размажа спиралата по бузите и после
се облегна на рамото ти за да почувствам жилката под
тениската. но аз не искам да свиквам със теб
а аз ти казах
знаеш, доверието това е все едно
вечно да се откачаш от кукичките по течението.
проницателно да стреляш когато си близко
но да не можеш да стигнеш ръката.
в срещуположните очи да се на-
мираш но да се учиш да не чакаш. нали
мъртвите риби
са само камъни на дъното-
май дойде време да си ги събера
и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може да сме двама. но ние винаги сме едно
Monday, May 16, 2005
You and Me Song
най-накрая малко романтика да излезе и чрез мойта уста...макар и текстът да не е мой, държа да стои тържествено тук. важно е. посвещавам го на умния малък човек, с когото ще проведа разговор малко по- късно или тези дни...
Always when we fight
I try to make you laugh
Until everything's forgotten
I know you hate that
Always when we fight
I kiss you once or twice
And everything's forgotten
I know you hate that
I love you Sunday sun
The week's not yet begun
And everything is quiet
And it's always
You and me - always - and forever
You and me - always - and forever
ba ba ba ba ba
It was always
You and me - always
You tell me I'm a real man
And try to look impressed
Not very convincing
But you know I love it
Then we watch TV
Until we fall asleep
Not very exciting
But it's you and me
and we'll always be together
You and me - always - and forever
WaNNadieS
Always when we fight
I try to make you laugh
Until everything's forgotten
I know you hate that
Always when we fight
I kiss you once or twice
And everything's forgotten
I know you hate that
I love you Sunday sun
The week's not yet begun
And everything is quiet
And it's always
You and me - always - and forever
You and me - always - and forever
ba ba ba ba ba
It was always
You and me - always
You tell me I'm a real man
And try to look impressed
Not very convincing
But you know I love it
Then we watch TV
Until we fall asleep
Not very exciting
But it's you and me
and we'll always be together
You and me - always - and forever
WaNNadieS
понеделникът е зъл и без конци!
След една година аз ще запиша в блога си следното нещо: " Наистина ли всяка следващата година ще бъде още по-скучна и нелепа от предишната?" След три години аз ще запиша:" Лошо е, когато не работи правилно вътрешният навигатор. Аз проживях тези три години в див ритъм, около мен се образуваха и разрушаваха вселени, а аз не забелязвах това. С широко отворени очи аз гледах небето, а най- важното се случваше под краката ми."
Но това ще стане после,
сега аз ще отида да гледам небето.
С широко отворени очи.
.
Но това ще стане после,
сега аз ще отида да гледам небето.
С широко отворени очи.
.
Saturday, May 14, 2005
любим образ- очите...по възможност обелени
взех си очите
от тялото
ги отделих
то само им пречи да правят чудеса
под завивките си ги скрих
защото
знам че са евтини
Моите очи
чукат,
бият,
замират,
залязват,
бягат,
спират
каменеят и се разбиват
Винаги след припадък
настъпва дълбок мрак
тогава
от моите очи
се оглеждат
немигащи звезди,
пулсиращи удоволствие,
но заключени
в зениците ми
Моите очи
на стена
са
окачени
защото
обичам
такива
сувенири
и
ще
ги показвам
на всеки
с когото
бъда
след като
приключа
със себе си
.
от тялото
ги отделих
то само им пречи да правят чудеса
под завивките си ги скрих
защото
знам че са евтини
Моите очи
чукат,
бият,
замират,
залязват,
бягат,
спират
каменеят и се разбиват
Винаги след припадък
настъпва дълбок мрак
тогава
от моите очи
се оглеждат
немигащи звезди,
пулсиращи удоволствие,
но заключени
в зениците ми
Моите очи
на стена
са
окачени
защото
обичам
такива
сувенири
и
ще
ги показвам
на всеки
с когото
бъда
след като
приключа
със себе си
.
аленооки аквариуми
Разпорена до самата си същност
единствената глътка
заседнала е в гърлото
изстискана не със знак
а с калибъра на въздушна пушка
Откритата рана е на обратно
горчива и гореща като устна-
безкрайно тънка, като това дъно
но там да остане. там
вечно бих я пила...
Да подаря на дългокраките лампи
на окапващия с нощите трамвай
на тънкоустните локви
остатъците изглозгани от моя вятър
от косите сипещ се и разтапящ се
като недоизядено `ескимо`
в ръцете на някакво си
от никого не обичано
никъде не гледащо
и за нищо не мислещо
същество ...
единствената глътка
заседнала е в гърлото
изстискана не със знак
а с калибъра на въздушна пушка
Откритата рана е на обратно
горчива и гореща като устна-
безкрайно тънка, като това дъно
но там да остане. там
вечно бих я пила...
Да подаря на дългокраките лампи
на окапващия с нощите трамвай
на тънкоустните локви
остатъците изглозгани от моя вятър
от косите сипещ се и разтапящ се
като недоизядено `ескимо`
в ръцете на някакво си
от никого не обичано
никъде не гледащо
и за нищо не мислещо
същество ...
Friday, May 13, 2005
отново се срещнах със същата песен... точно както преди една година
"I can fly
but I want his wings
I can shine even in the darkness
But I crave the light that he brings
Revel in the songs that he sings
My angel Gabriel"
не събличайте моята любов
не не не събличайте моята любов
там може да се крие манекенка
не събличайте манекенка
в никакъв случай
не правете това
ами ако там
е моята любов
"I can love
But I need his heart
I am strong even on my own
But from him I never want to part
He's been there since the very start
My angel Gabriel "
- LAMB -
слушайки този химн някак си ми е много по- лесно да мълча, или муча...въпрос на гледна точка. тежко ми е. объркано ми е, защото станаха едни неща, които показаха с колко превратности е пълен животът...
но добре че идва следваща песен "Five", която ражда в мен мисли за африкански приказки. много ги обичах навремето. баща ми сядаше вечер и ми четеше по една. винаги бяха доста страшни. но сега няма нито приказки, нито баща, който да ти ги чете, нито страх...
интересно, ако на жената поиска нещо солено, това от какво е, дали е от искането на нещо сладко от мъжа. някаква глупост излезе, както винаги впрочем...
(оф, за какво мисля по дяволите...трябва най- накрая да дойда на себе си, за да се убедя, че там както винаги няма никой)
това е за сега
but I want his wings
I can shine even in the darkness
But I crave the light that he brings
Revel in the songs that he sings
My angel Gabriel"
не събличайте моята любов
не не не събличайте моята любов
там може да се крие манекенка
не събличайте манекенка
в никакъв случай
не правете това
ами ако там
е моята любов
"I can love
But I need his heart
I am strong even on my own
But from him I never want to part
He's been there since the very start
My angel Gabriel "
- LAMB -
слушайки този химн някак си ми е много по- лесно да мълча, или муча...въпрос на гледна точка. тежко ми е. объркано ми е, защото станаха едни неща, които показаха с колко превратности е пълен животът...
но добре че идва следваща песен "Five", която ражда в мен мисли за африкански приказки. много ги обичах навремето. баща ми сядаше вечер и ми четеше по една. винаги бяха доста страшни. но сега няма нито приказки, нито баща, който да ти ги чете, нито страх...
интересно, ако на жената поиска нещо солено, това от какво е, дали е от искането на нещо сладко от мъжа. някаква глупост излезе, както винаги впрочем...
(оф, за какво мисля по дяволите...трябва най- накрая да дойда на себе си, за да се убедя, че там както винаги няма никой)
това е за сега
Thursday, May 12, 2005
Познатият ни механизъм на разочарованията беше измислен веднага след водата, светлината и фауната, а след флората бе измислен агрегата на алергиите и явлението суб- продукт.
В интерес на истината въпросът какво значи суб- и можеш ли да си суб- без да си продукт, ме интересува много повече в този момент...
Но да се върнем на момента в който природата подигравателто се кискаше, преглъщайки своя дъвчащ тютюн...
природата изнасилва пространството с времената и годините
природата ме изнасилва с потребността ми да дишам
тиранозаври, върнете си изяжте всички мен... а аз ще се скрия
*поетесатА*
Парам-та-там-там...ъ-ъ-ъ, забравих си думите, тръгвам си...
*тръгна си*
Слушам Lamb и те са супер!
i`m dieing...
В интерес на истината въпросът какво значи суб- и можеш ли да си суб- без да си продукт, ме интересува много повече в този момент...
Но да се върнем на момента в който природата подигравателто се кискаше, преглъщайки своя дъвчащ тютюн...
природата изнасилва пространството с времената и годините
природата ме изнасилва с потребността ми да дишам
тиранозаври, върнете си изяжте всички мен... а аз ще се скрия
*поетесатА*
Парам-та-там-там...ъ-ъ-ъ, забравих си думите, тръгвам си...
*тръгна си*
Слушам Lamb и те са супер!
i`m dieing...
мистерията за моето изчезване миналата седмица.къде по дяволите бях аз?
ден първи.
седя на електрическия стол
ръцете ми до лактите са в кабели
линията на живота дава заето
съдбата не отговаря или
временно не се обслужва
доктори в бели халати
гледат как малко човече
се опитва от пластелин
да направи бюст на кант
ден втори.
седя си на електрическия стол
ръцете до лактите ми в кабели
линията на живота е свободна
но да говорим- нямам за какво
линията на съдбата все още пътува в метрото
мъничкия човек се скара с кант
и упорито измайсторява ницше
лекарите излязоха
и затвориха вратата след себе си
ден трети.
при мене всичко е по старому
седя си на стола
малкият човек направи бюст на дарвин
защото на ницше му излезе крива муцунката
дарвин всичко разбира и плаче
тъжи
хвърли ме в системите
където почти не се удавих
а лекарите
не се върнаха:
белите халати лежат на балконите. целият
град е в бели халати. те
скърцат и се лепят по ботушите. мокри
бели
парцали
ден четвърти.
кабелите ми смърдят на изгоряла гума
предлагат ми се пари
и слъчеви очила
за какво са ми очила? няма да ме спасят от ангина
по радиото предаваха безплатни билети
за тези които са забравили своите в старите квартири
малкия човек се заби в ъгъла и яде банани
казва че вчера сънувал далечни страни
и пустинни плажове
той плачe и иска вкъщи обратно
хора в черно запълниха улиците
стоят с очила и се блещят на слънцето
те всичките са
негри
ден пети.
днес всичко свърши
дойде дебел поп
да мете пода
малкият човек от ъгъла крещеше да се махне
дарвин тъжно мълчеше
само понякога се оплакваше
от фиктивни болки в гърдите
попът ми каза че трябва да мръдна
не искал и мене да ме измете
след това ми даде ключ
от стая номер 125
където имаше телевизор и креват
станах.
ще тръгвам.
метрото няма да чака.
седя на електрическия стол
ръцете ми до лактите са в кабели
линията на живота дава заето
съдбата не отговаря или
временно не се обслужва
доктори в бели халати
гледат как малко човече
се опитва от пластелин
да направи бюст на кант
ден втори.
седя си на електрическия стол
ръцете до лактите ми в кабели
линията на живота е свободна
но да говорим- нямам за какво
линията на съдбата все още пътува в метрото
мъничкия човек се скара с кант
и упорито измайсторява ницше
лекарите излязоха
и затвориха вратата след себе си
ден трети.
при мене всичко е по старому
седя си на стола
малкият човек направи бюст на дарвин
защото на ницше му излезе крива муцунката
дарвин всичко разбира и плаче
тъжи
хвърли ме в системите
където почти не се удавих
а лекарите
не се върнаха:
белите халати лежат на балконите. целият
град е в бели халати. те
скърцат и се лепят по ботушите. мокри
бели
парцали
ден четвърти.
кабелите ми смърдят на изгоряла гума
предлагат ми се пари
и слъчеви очила
за какво са ми очила? няма да ме спасят от ангина
по радиото предаваха безплатни билети
за тези които са забравили своите в старите квартири
малкия човек се заби в ъгъла и яде банани
казва че вчера сънувал далечни страни
и пустинни плажове
той плачe и иска вкъщи обратно
хора в черно запълниха улиците
стоят с очила и се блещят на слънцето
те всичките са
негри
ден пети.
днес всичко свърши
дойде дебел поп
да мете пода
малкият човек от ъгъла крещеше да се махне
дарвин тъжно мълчеше
само понякога се оплакваше
от фиктивни болки в гърдите
попът ми каза че трябва да мръдна
не искал и мене да ме измете
след това ми даде ключ
от стая номер 125
където имаше телевизор и креват
станах.
ще тръгвам.
метрото няма да чака.
Monday, May 02, 2005
дали знае че убива
неговата ласка
особено когато
я искам от безкраност
и не до
и че
когато не искам
да се хващаме
един друг с думи
го карам да мълчим
за да си е на място
моята прегръдка
А дали знае че миналата нощ безкрайно много пъти се любех... с другото ми аз, с една плесница, с шофьора на един автобус и с най- големия си вряг... Не стига че нощта е развратница но и взела че се влюбила в мен до уши... но в замяна аз я покварих...
Казват че след изневяра, ставаме трагателно нежни... да бе да ...
Днес, когато си мисля това, на лицето ми е застинало пълното отстъствието на съдържанието, но формата още я има...бледа, почти прозрачна, но я има. А на неговото лице и аз не знам какво точно е ...едно такова маловажно на фона на цялата тази мозайка...
...Ядосвайки се, постоянно търсеше своето отражението в огледалото на моята душа. А аз се задушавам и гледам на запад. Всъщност от гледна точка на географията, това може да е изток, север или юг, но аз точно знам, че гледам именно на запад. Моят поглед изисква...настоятелно промяна или частична облачност, или отсъствието на лявата му ръка от бедрото ми...
Неговият поглед... боже колко тежи... Смазва ме, разбива ме... ръцете ми циврят, като магарета, езикът ми отдавна изсъхна и виси, люшкащ се от вятъра, като някакъв пътен знак. А той продължава да отговаря на въпроси, които никога няма да му задам, отговорът му винаги са в негово лице, първо... число - единствено...
В моите очи - 12 платформи, но само една от тях е моята- тринайстата. Подава ми тъмни очила, илюзия, аз не го виждам и с тях. А неговият билет е недействителен, аз се погрижих за това. Влакът му е в седем нула осем, дано поне сега се направи на мъж и закъснее...
Мекият сумрак в таксито, което си взех, е толкова изкусителен, че няма да издържа и тази нощ е развратница, а аз съм покварена...
"No smoking". Got a light? Of course. Thank you. You"re welcome. Wrong, I"m actually leaving...
неговата ласка
особено когато
я искам от безкраност
и не до
и че
когато не искам
да се хващаме
един друг с думи
го карам да мълчим
за да си е на място
моята прегръдка
А дали знае че миналата нощ безкрайно много пъти се любех... с другото ми аз, с една плесница, с шофьора на един автобус и с най- големия си вряг... Не стига че нощта е развратница но и взела че се влюбила в мен до уши... но в замяна аз я покварих...
Казват че след изневяра, ставаме трагателно нежни... да бе да ...
Днес, когато си мисля това, на лицето ми е застинало пълното отстъствието на съдържанието, но формата още я има...бледа, почти прозрачна, но я има. А на неговото лице и аз не знам какво точно е ...едно такова маловажно на фона на цялата тази мозайка...
...Ядосвайки се, постоянно търсеше своето отражението в огледалото на моята душа. А аз се задушавам и гледам на запад. Всъщност от гледна точка на географията, това може да е изток, север или юг, но аз точно знам, че гледам именно на запад. Моят поглед изисква...настоятелно промяна или частична облачност, или отсъствието на лявата му ръка от бедрото ми...
Неговият поглед... боже колко тежи... Смазва ме, разбива ме... ръцете ми циврят, като магарета, езикът ми отдавна изсъхна и виси, люшкащ се от вятъра, като някакъв пътен знак. А той продължава да отговаря на въпроси, които никога няма да му задам, отговорът му винаги са в негово лице, първо... число - единствено...
В моите очи - 12 платформи, но само една от тях е моята- тринайстата. Подава ми тъмни очила, илюзия, аз не го виждам и с тях. А неговият билет е недействителен, аз се погрижих за това. Влакът му е в седем нула осем, дано поне сега се направи на мъж и закъснее...
Мекият сумрак в таксито, което си взех, е толкова изкусителен, че няма да издържа и тази нощ е развратница, а аз съм покварена...
"No smoking". Got a light? Of course. Thank you. You"re welcome. Wrong, I"m actually leaving...
Sunday, May 01, 2005
EverGreeN
Слушам Annie Lennox - No More I Love Yous , вече втори ден подред
По дяволите колко е права!!!
По дяволите колко е права!!!
CINEMA (кинопоема)
1.
внезапно в мрака се появява светлина и парченце лице
тя е снимка на детството с приятели и роднини
тя е порнокадъртова може да е тя или не е тя
улични песове
хората купуватМакдоналдс Метро хипермаркети кинокомплекси
в златна клетка вместо канарчеа пеещи кучета
думи произнесени на ушенце в крупен плани
зкусително женско тяло залято в надписи като вестник
човек чете в камерата Кант(а на заден фон двойка прави секс
enjoy the silence
момче в инвалидна количка обикаля местата на масовити митинги
слънцето в различните си слънцесъстояния
очи удивени страстни весели изоставени лъжещи
аз чакам аз чакач аз чакам кога всичко ще почне да говори
телевизор заспиващ в люлка
момче прави фотосесия на голи хора
при прояваването се оказва че това са слонове, лъвове и макаки
книгата на джунглата
часове/време вървящо напред назад
човек вървящ се напред назад
целувка въртяща се напред назад
младееща старица
прозорците угасват и се запалват
ключ към неподходяща врата
автокатастрофа
излитащ самолет
скромно лице на необикновено красива малолетка
тя чете книга и смичу бонбон
камерата се движи по тялото й
започва де си вижда старец идващ към нея
среща във върховете
откъс от драма
усмивка от детските филмчета
монтаж- президента се усмихва на НЛО-та от филмите на ужаса
2.
Гагарин
две окръжности
женски крачета
думите аз аз аз аз аз
отражение в огледалото
плесница
улица/ бързащ мъж спъва жена
муха бързо сменяща траекторита на своя полет в просторнстовото
извънземни в детско филмче
човек разливащ чай
люлка
искаш ли?
положителен резултат на анализи
семейна двойка прави секс в съседната стая дете игращо с количките си
любовна целувка
надпис I LOVE YOU
първите крачки да дете
човек задавящ се с храна
човек на луната
разговор на двама влюбени през едно стъкло
телевизор с весела програма в празна стая
момче внимателно изучаващо задника на момиче пред него
шах
звънящ телефон към който никой не идва
нарисуван от дете тиранозавър
още?
момиче поливащо цветята на балкона
нациска Германия
3.
един ден от живота на ръката
ръката се събужда
ръката се мие
ръката си четка зъбите
ръката взима ключовете от колата
ръката управлява автомобила
ръката пише на клавиатурата
ръката се здрависва с други ръце
ръката участва в преговори
ръката нервничи
ръката яде
ръката пие чай и си почива
ръката се връща вкъщи и включва телевизо
раръката прави секс
ръката пуши
ръката заспива
ръката спи
(това беше част от поема, написана от Е.П. Поет-филиософ, който обожавам и ми се прииска да си я имам тук и да си я чета от време на време хихихих)
внезапно в мрака се появява светлина и парченце лице
тя е снимка на детството с приятели и роднини
тя е порнокадъртова може да е тя или не е тя
улични песове
хората купуватМакдоналдс Метро хипермаркети кинокомплекси
в златна клетка вместо канарчеа пеещи кучета
думи произнесени на ушенце в крупен плани
зкусително женско тяло залято в надписи като вестник
човек чете в камерата Кант(а на заден фон двойка прави секс
enjoy the silence
момче в инвалидна количка обикаля местата на масовити митинги
слънцето в различните си слънцесъстояния
очи удивени страстни весели изоставени лъжещи
аз чакам аз чакач аз чакам кога всичко ще почне да говори
телевизор заспиващ в люлка
момче прави фотосесия на голи хора
при прояваването се оказва че това са слонове, лъвове и макаки
книгата на джунглата
часове/време вървящо напред назад
човек вървящ се напред назад
целувка въртяща се напред назад
младееща старица
прозорците угасват и се запалват
ключ към неподходяща врата
автокатастрофа
излитащ самолет
скромно лице на необикновено красива малолетка
тя чете книга и смичу бонбон
камерата се движи по тялото й
започва де си вижда старец идващ към нея
среща във върховете
откъс от драма
усмивка от детските филмчета
монтаж- президента се усмихва на НЛО-та от филмите на ужаса
2.
Гагарин
две окръжности
женски крачета
думите аз аз аз аз аз
отражение в огледалото
плесница
улица/ бързащ мъж спъва жена
муха бързо сменяща траекторита на своя полет в просторнстовото
извънземни в детско филмче
човек разливащ чай
люлка
искаш ли?
положителен резултат на анализи
семейна двойка прави секс в съседната стая дете игращо с количките си
любовна целувка
надпис I LOVE YOU
първите крачки да дете
човек задавящ се с храна
човек на луната
разговор на двама влюбени през едно стъкло
телевизор с весела програма в празна стая
момче внимателно изучаващо задника на момиче пред него
шах
звънящ телефон към който никой не идва
нарисуван от дете тиранозавър
още?
момиче поливащо цветята на балкона
нациска Германия
3.
един ден от живота на ръката
ръката се събужда
ръката се мие
ръката си четка зъбите
ръката взима ключовете от колата
ръката управлява автомобила
ръката пише на клавиатурата
ръката се здрависва с други ръце
ръката участва в преговори
ръката нервничи
ръката яде
ръката пие чай и си почива
ръката се връща вкъщи и включва телевизо
раръката прави секс
ръката пуши
ръката заспива
ръката спи
(това беше част от поема, написана от Е.П. Поет-филиософ, който обожавам и ми се прииска да си я имам тук и да си я чета от време на време хихихих)
Wednesday, April 27, 2005
Днес в аптеката
Отидох до аптеката, за да си купя капки за нос. И там през в това време вървеше някаква рекламна акция - един миличък- сладичък младеж(горе-долу на мойта възраст) предлагаше на всички желаещи да купят супер- потресаващи, модерни презервативи с подарък ( ключодържател) . Желаещи нямаше. И тук започна заговорът - той се залепи за мен. По принцип ми беше приятно, че на лицето ми с дебел шрифт сякаш беше написано - Жадува за презервативи, но аз бързах и въобще ми беше малко притеснително, от това че той на цялата аптека пееше оди за презервативите, хвалейки цвета, еластичността, прочността и вълшебната им способност на продължават половия акт.
Гледайки ме право в очите, като на единствената надежда в човечеството, той направо извика - Госпожице, съветвам ви тези, с вкус на различни плодове, на вашето момче много ще му харесат, особенно тези шоколадовите ...Вземете си и още разноцветните, там има чернички , синички(като очите ми), зеленички (като пикантно похотлив човек- дъга) и червенички...
...Убеди ме...Но докато чаках на опашката за към касата, той пак дойде при мен и високо започно да ме убеждава, че въпреки вече закупените от мен презервативи, трябва обезателно да си взема още някакви с невероятна смазка.... Купих почти всичко...
Когато си тръгвах всички ме гледаха злостно и завистливо...но на мен ми беше все едно, защото аз бях кралица на света и си има ключодържател...
Гледайки ме право в очите, като на единствената надежда в човечеството, той направо извика - Госпожице, съветвам ви тези, с вкус на различни плодове, на вашето момче много ще му харесат, особенно тези шоколадовите ...Вземете си и още разноцветните, там има чернички , синички(като очите ми), зеленички (като пикантно похотлив човек- дъга) и червенички...
...Убеди ме...Но докато чаках на опашката за към касата, той пак дойде при мен и високо започно да ме убеждава, че въпреки вече закупените от мен презервативи, трябва обезателно да си взема още някакви с невероятна смазка.... Купих почти всичко...
Когато си тръгвах всички ме гледаха злостно и завистливо...но на мен ми беше все едно, защото аз бях кралица на света и си има ключодържател...
Tuesday, April 26, 2005
Таласъмски истории feat Тера Тобако
Четиво само за уродливите персони, месиите, сексуалното кубче на Рубик, обуто в цветовете на медик. И за тези, които знаят, че единствено знаещите дали има силиконов имплантант за покой, са чернооблечените хора, създаващи държавността, данъците и криещи един тон извънземни, живи или мъртви, в своите секретни зони. Мда.
В мен живее необикновено ехо и то отива да се прослуша в горите.
В мен живее очарователно ех-ха и то е сляпо.
Черно-белите пешки сами се изядоха, а нас ще ни погребат под нечии празници. Нас ще ни носят, изпуснат, поправят и после айде в шаха.
(аз се родих на 2 декември, на първи ми стана болно, а на трети ми стана жалко.
аз крещях с най- дорият си глас, добродушно нищо не разбирайки, а от както ми пораснаха зъбите, търся да изям щъркела). Мда.
(а на мен ми е обидно, че в света не съм първи, на мен ми е обидно, че във войната не съм първи, обидно ми е че кръвта ми е постановка, трон от който ако паднеш, ще бъдеш потресен). Мда.
Стоп по муцуната на паузата, изпълзявам и спирам,
ако не изляза, ще има деца.
или крикове. Пълзях покрай колената й- целувах ги и се представях бъдещи рани и одрасквания или викове- не аз не съм за това...Мда.
(на 6 аз разбрах че светът е като меката вътрешност на коста на познанието, без контури и килимчета, мека кост на пожара, взех я в устата си! бягаш, криеш, спасяваш.
(да застанеш през нощта до ярка реклама
да й поднесеш китка с нанизан слънчоглед,
да й го доопържиш още и да й го набодеш в челото.
Да застанеш през нощта до ярка реклама
да се съблечеш по черному до голата истина
на мен като на гвоздеят на вечерта или програмата
чукът ми е по- мил от колкото шапката)
Само за уродливите персони и месиите и на Таласъмката- яркочервено малборо,
На изхода - непорочен до мозъка си, но приличам на грях
Моята лява ръка не навижда краката, дясна вежда и способността да глади.
Моята дясна ръка не е по- силна, но е вечно в бой.
Тики- таки, чудок до старостта си, всеки фенер е изпълнен с пожари,
Ще ни се наслаждават по центъра, но ще ни захвърлят в края.
( а аз ще умра ли от страшна смърт?)
Глупости, а кое по- страшно, от това да заповядаш на някого да живее дълго, ще умреш в детайли и сигурно ще се затоплиш.
Мда.
В мен живее необикновено ехо и то отива да се прослуша в горите.
В мен живее очарователно ех-ха и то е сляпо.
Черно-белите пешки сами се изядоха, а нас ще ни погребат под нечии празници. Нас ще ни носят, изпуснат, поправят и после айде в шаха.
(аз се родих на 2 декември, на първи ми стана болно, а на трети ми стана жалко.
аз крещях с най- дорият си глас, добродушно нищо не разбирайки, а от както ми пораснаха зъбите, търся да изям щъркела). Мда.
(а на мен ми е обидно, че в света не съм първи, на мен ми е обидно, че във войната не съм първи, обидно ми е че кръвта ми е постановка, трон от който ако паднеш, ще бъдеш потресен). Мда.
Стоп по муцуната на паузата, изпълзявам и спирам,
ако не изляза, ще има деца.
или крикове. Пълзях покрай колената й- целувах ги и се представях бъдещи рани и одрасквания или викове- не аз не съм за това...Мда.
(на 6 аз разбрах че светът е като меката вътрешност на коста на познанието, без контури и килимчета, мека кост на пожара, взех я в устата си! бягаш, криеш, спасяваш.
(да застанеш през нощта до ярка реклама
да й поднесеш китка с нанизан слънчоглед,
да й го доопържиш още и да й го набодеш в челото.
Да застанеш през нощта до ярка реклама
да се съблечеш по черному до голата истина
на мен като на гвоздеят на вечерта или програмата
чукът ми е по- мил от колкото шапката)
Само за уродливите персони и месиите и на Таласъмката- яркочервено малборо,
На изхода - непорочен до мозъка си, но приличам на грях
Моята лява ръка не навижда краката, дясна вежда и способността да глади.
Моята дясна ръка не е по- силна, но е вечно в бой.
Тики- таки, чудок до старостта си, всеки фенер е изпълнен с пожари,
Ще ни се наслаждават по центъра, но ще ни захвърлят в края.
( а аз ще умра ли от страшна смърт?)
Глупости, а кое по- страшно, от това да заповядаш на някого да живее дълго, ще умреш в детайли и сигурно ще се затоплиш.
Мда.
Monday, April 25, 2005
обичам те, таласъмке
"...когато съм ти ядосан, сякаш разхвърлям на пода около се себе си най- острите думи...
но винаги...винаги гледам когато идваш боса към мене, да не се нараниш..."
Приятно е да се четат такива неща...
Вчера получих най- невероятния букет, който някога съм получавала!
И това разбира се беше посланието върху картичката...
е, не можеше да не се изфукам!!!
но винаги...винаги гледам когато идваш боса към мене, да не се нараниш..."
Приятно е да се четат такива неща...
Вчера получих най- невероятния букет, който някога съм получавала!
И това разбира се беше посланието върху картичката...
е, не можеше да не се изфукам!!!
Subscribe to:
Posts (Atom)
