осъзнах аз колко много искам да завали сняг

интервали
малко
по високо
от
слънчевите
спирали
хвърлили
сенките
разбрали
валящите
от
уличните
лампи
потъмнелите
монети
в машината
за щастие
прегрънали
малко
по ниско
сплетени
играли

с теб

в интервали
градовете ни
бели бели
в интервали
и дупки
в интервали
ще приложа
по близо
до сърцето
онези
валящите
от уличните
лампи
изиспали се
от джобове
бели бели
интервали

Голяма съм!

Голяма съм такава поезия,
когато споделям как
лежала съм там
където океанът миди
и морски кончета
на дъното бели,
където светът си синее
върху цветна полянка
и крачи през белите нощи
Голяма съм такава ужасна поезия,
когато бродирам мравуняци
по пияните хълмове...