сто и деветнайсет

dance по ударите на неоновите линии
dance - барабана- докато не е късно
име? аз даже името не помня
хубаво. истински важното е че съм роза
С показалеца някак си не в такт, неловко
сякаш котка на горещ ламаринен покрив
или като това, дето не иска разшифровка

dance. думите на бьорк,
операторът е малко по-високо
и движи се рязко
- май, ти нищо не виждаш...
- мили мой, а какво да гледам?
...небето?

мюзикъл!!! да-да-да! без схема
изхода е точно до сърцето
умирането не боли нали Телма?
живота. живота. ето това е боли Луиз
водката в четвъртък се приготвя силна
тъкмо там е лесно, тъкмо там е просто...
на завоя какво ли бих съхранила?
тръпчинката... още е топла на допир.
dance. не е важно колко ще е дълго
(сто и деветнайсет крачки)
важното е че на финала
мене ще обесят...

ЧАО

Цветно обух си ръцете
завързах си на фльонга очите,
а те пак зяпнали те гледат
сякаш убити...
Облякох си косата- рижа,
събечена преди малко от тебе...
И така... назъбена като гребен
се опитах да оближа
последната следа оставена от тебе-
баркод за твоето съществуване,
за твоето мимолетно мъждукане във мене...
Наметнах се с кич от моменти
и реших, че е време вече да си ида...
"Чао, любовнико, беше ми приятно",
нахлупих си ръцете в джобове и си отидох

...препрочитам деня
редче по редче
скътала се някъде там
умишлено заритала
собсвения си часовник-
нека другите живеят
във пясъчните часове
но кой ще ги събуди кой-
без въртенето на циферблата
думите миглите гейшите
не знаейки кога
да застъпят новата смяна
пушат заедно на тавана
но затова пък
ако любовта намине
без смущение ще й напомнят,
че е адски много закъсняла...

хвърлена книга на тавана
героите чакат и мълчат
кой ще ги събуди кой?

обезръбен ъгъл

Все някога,
във всяка чужда стъпка, неутъпкана в пътека ще се наредя, ще преминавам тихо като кръпка, и уж ще заличавам старите следи. Тогава поолющена, подредена във всяка мисъл затихнала на ум, поизтъркан ъгъл, обезръбен станал, ще бъда малка дупка от куршум.

Все някога,
неувита в целувка ще се изрека, в някоя улица, застинала в безкрая ще се прелея смело, и уж невидима ще съм. Тогава прибрана, опакована красиво като отминал спомен в чужд албум, във някой куфар прашясал на тавана, ще каменея и ще остарявам и просто там ще си стоя