Денят е цветна снимка за мойто дете

вярваш ли
че всеки, който някога те е обичал
ще си събира монети и ще купи
частичка прашинка от твоите мигли
и с ъгълчетата на езика ще близне вяло
твоята обида?
вярваш ли
че когато съм нежна
пролетта
се старае да бъде по- умна-
влачи те за петите, хваща те със устни,
има те, когато се разлистваш
в пепелта на розите
и белите зюмбюли,
и белите зюмбюли
изтрити от листата до откровение
а
знаеш ли разликата
между да обичаш и да целуваш
като в запой и водката да ти стига до гърлото?
Една бутилката би издържала, но ние потъваме
а едва е началото - отмина само минута. Стой
не виждаш ли че
всичкото лято излезе,
не виждаш ли
морския бряг- той е мой, почти целият- мой.
бих ти разказала всичко за него
бих седяла до тебе, бих цедила
кутия след кутия цигари
но перспективата
да си раздаваме бакшиши,
както тази ненормална зима,
няма да ни направи цветни
а
сякаш съм красива
във своя си каприз,
че ми подари жарта на
заспалия си пуловер,
напомпан с нощите
и със всякакви
други сладости?
сякаш знаеш че
за мен целувките
са част от тялото
птиците са музикален инструмент
за да се хванеш за главното
трябва да пуснеш детайлите...
а единственото ти утешение
е да не те губя,
забравям
в задушните
кафета
изхвърлям
в препълнените
с боклуци
контейнери
да не те оставям
съвсем умишлено
по местата
от където минавам
за да не се загубя
когато се връщам...

Децата които рисуват

Посветено на децата, които рисуват къщи в облаците.

* * *

"Кой би предположил, че тук няма земя? И на къде летя?" Облаците нямаха нито начало, нито край, докато не се появи трицветна дъга. Попързалях се по нея, но после пак продължих да летя. Топлото Слънце, мъничко и много горещо, ме прободе с един от лъчите си. И аз се разсипах на мънички капчици. Изсипах се върху никому непринадлежащите разтворени чадъри. Докато падах надолу, изгарях всичко, що се изпречи на пътя ми: чадърчетата, дъгата, мъничките къщи без врати.

- Деца, рисувайте своите картини правилно и правдиво, - говореше назидателно учителката, - не забравяйте простичките неща, иначе всичко ще отиде на вятъра, защото...

...Каквото рисуваме, това и създаваме, - припомних си аз, раплискавйки се по листа хартия, още преди злата Мълния да изгори и последната в мен останала черна капка...

* * *
П.П.1. На възрастните, които рисуват правилно - Защо от това не ви става по- леко!?

П.П.2. На възрастните, които не могат да рисуват - Не се и опитвайте!
Тези неудачни опити да нарисувате три черевени балона са просто смешни.

"Каня всички

да полетят с мен

към звездите "

Игор Сорин

10.11.1969 - 04.09.1998

сомбреро

иго
игра
играч
играчка
играя
игривост
игрище


Аз съм изгнаник в собвствено изгнание,
да изкупя искам своето изглупяване,
да изгриза собствената си издръжка
да изгълтам своето издърпване,
да издебна старото издание-
издатина на новото спасение,
да се издигна в твоето падение.

а ИЗБОРът е

да избирам
да избича
да избия
да изблея
да изблещя
да избликна
да избутам,
да иззема,
да изкажа.

Изкипявам, изкоренявам, изкупявам.
Изисквам изисканост от изкована изключителност,
издялвам изкосо изкушение,
избождам избора на измацания излишък-
излишен, излизан излаз...
*а да излежа искам собствената си изложба,
за да излокам своя изложител,
да измажа измамата с измерител,
да излъскам измацаната измет,
да излюпя изкуството с изменчивост,
да измисля как да се измириша,
да измия измърмореното изобилие,
да изнасиля ново измяукане

изотдолу
изотзад
изотпред
изотсам

за да изпадна в изпарение
да изпека изработка от израстък
да изрежа изрисуваното изкупление
да изменя на своята изменчимост
да иззема изменяемостта си измерима,
да израстна, да изрина, да изритам
да изровя изрод и да го изскоча,
да изкрибуцам в новото изследване,
да изслужа в изсмукано изстиване,
да изсуча, изсуша, изтощя, източа,
да изстудя изстрела изтананикан,
да изтръгна изтупаното иконоборство,
да изхвърча от своето изцеляване

да изчерпя искам собственото си изящество.