Friday, June 24, 2005

дарлингІпонеже

дарлинг
колата пада от скалата
и аз падам
понеже аз съм в нея
понеже небето се преобръща червата
понеже милите могат само да се измерят
в сантиметри от моят сън до твоя

широчината на гръма е по-широк
от колкото на скърцащия мотор
особено когато
бурята е по- равна от която и да е
осанка на балерина
и скорошният секс на зайците не може да се сравнява
с мускулните й съкращения
понеже низкото небе на полета
завижда на небето
на колата
и на мен


кадърът на мозайката се вкопчи в миглите ми
да се ядосвам нямам сили
а да не се ядосвам не мога
понеже
колата пода от скалата
и аз падам
понеже от летящото небе
не мога да си отвърна очите
понеже вятърът раздробява
смалената мисъл
за доброволната замяна-
нека да умирам от нервен срив
но
дарлинг аз без теб не мога.


в отговор
мила,
моят живот с тебе е от всякъде същинска романтика

Monday, June 20, 2005

How long can you hold your breath while you hold mine

до сянката остана съвсем малко -
да се протегна само и изпъна
но
не достигам ли не стигам, а е жалко...
че така се задушавам с праха
с моята алергия
само че със прахта се раздавам наполвина
и заради никотина

Но аз съм послушна.
Много послушна, стига ми само
една порция слънце в погледа твой боцкав
и ще поделя наполовина с тебе руската си водка
И ще се отъркам о бузата ти мека
равнодушно скимтя
Малко ми трябва-
изкусно сплетена мрежа от прежда
около очите
и две тръпчинки
за да си направя пъшкул от косите ти
и лично мое място в него за да се скрия
и ако ми се отдаде възможност
ще стана на гласа ти най- огнената нотка
А после с маниаклна педантичност
ще се пробождам с тъп предмет
в корема...

Странна станах - не чупя чаши,
не пия от гърлото на чуждите бутилки
боря се с независимостта си
и ако се изясни
че ще приставам - моля ви, не се плашете...

The Great Escape

колко дълго можеш
да си задържиш дъха
докато ме гледаш
как пробудила се отново
с крила но завързала ги,
използвайки
тебе за тежест,
скачам от най- високата скала...
облаците пълзят по нашите лица,
те изпращат ни се на вълни
защо всяка да не ни отнася
парче по парче...

това аз ли съм, кажи?
или
само бях сънувала че съм с крила
когато използвах катинар който няма ключ
и оковах с него нашите ръце
само за да се почудя,
колко дълго можеш
да си задържиш страха,
разсичайки времето
на две

или
просто ей така
скроих плана си за бягство

Sunday, June 19, 2005

...To Myself I Turned ... (за пороците)

Аз те обичах вчера
мила, добра и моя
но
в очкване на чудо
дочаках себе си



Утре сутринта при мен ще дойдат моите мисли, облечени в анцузи.
Първата ще каже направо : "What the fuck?". Втора гузно ще почервенее и ще удари първата, при което първата ще си отвори устата, но внезапно ще се наведе, прегръщайки корема си. Третата ще каже следното: " Биляна, вие сте кучка! При нас дойде сигнал от съответните органи..." и ще потъне в укоряващите си разсъждения (много й се отдава) между това, което ми е позволено и това което, уви, вече беше свършило..."...трябва да предприемем мерки!" Тук аз неуважително ще си помисля “Дали ако убия мислите си, много ще дрънчат. Нали си избрах да са кристално ясни”. Но втората ще ме чу и ще ме запита дали ги разпознавам и по какво разбирам мислите си дали са порочни, сочни, първични, елементарни, приятни или укоряващи, като тези три, които са ми са нахвърлили. Аз ще й отговоря- елементарно е, погледни се в огледалото и там на челото ти пише “Мисъл, 1бр., описание- глупава”.
Те ще се шльопнат по надписа и ще се спогледат безнадежно...
Като цяло, разговорът ни няма да бъде от приятните.
Но какво толкова, това ще стане утре,
днес се отдавам на пороците си!

-Ние те обичахме вчера
мила, добра и наша.
-А какво имате днес към мен?
-Нищо.

-Прекрасно - следващите.

Saturday, June 18, 2005

лятото се разсъблече и се излегна на плажа

шептиш ми лятото по памет
откъснало се от недодяланите длани
изрязваш дълбоките си вдишвания
и наплюнчени ги залепваш върху мен
после издишвате заедно с гърдите ми
заедно със смачканите целувки и
не до там симетричните ми силуетни линии

но след всичкото това лято
което безсрамно разсъблече за мен
защо се чувствам все едно есента
ме е цапардосала
със пожълтелите си
от прашното слънце очи

Friday, June 17, 2005

...или пак се събудих крилата

...или пак се събудих
крилата
с неравни линии
когато
от дъжда измити
пръкнали се
от сянката на
на хрущялните връзки
от вятъра изстискани
забравили загадките
случайно спасени
отнесени
заспали под времето
кажи?
това аз съм, ти ли си
или
пак ще съм до този
който вяло
сливайки мостовете
над Нева
разделяйки епохите
със 24 градуса вляво

Monday, June 06, 2005

Live in bуркан

защо така се получава
че в банята
традиционно живее най- хубавата част
от мен
Тя умее да брои :
обратно долу-криво дясно-
калкулатор на дните
предназначение за зачеване.
Съвременна жена
Виртуална съм.

*
Но родих се случайно
в кавър-версията на братя грим,
от четиринайсет нататък
носех белези, джинси и полупалто
(и с какво не приличам
на лирическа героиня?~)
На шестнайсет сама себе си изнасилих
говорих си тъжно `Една ти си никой,
всичко останали отдавна притежават значение`.
до осемнайсет бях ничия
и самичка си шляпах из френските вина
където така междудругото си умрях.

На деветнайсет се отърках о твоята четина и превърнах се в музика...


*
И така...
Припомних си тук най-познатите моменти,
избродирах с език
точката `джи`-н (с тоник)
която почна да расте
пускайки криви стрели...



четене-сесия-четене-сесия-отивам!

Friday, June 03, 2005

Автограф

изрязвам огън от себе си
пепел и прах на деветнайсет куки
и залитам от всяко твое случайно `бля`
и се захапвам по всичко което вие
аз, разбираш ли,
сама не мога да движа бронзовите устни

ти нали помниш (ако помниш) аз съм такава
една розова и тромава
глупачка.
Ще ти дойда на гости и ще ти доноса утробно
нарисувана на корема брошка
удобно
ли се слепва звук върху звука
когато съм забременяла
от случайно хвърленото i luv u

ти нали помниш (ако помниш) как в тъмнината
пихме псувните
спомни си
как ние дружахме oh, baby, kiss me!
дружба- главата е на корема
а езика рисува детайлите на механизма
нужен ли е превод
на кого му е нужен
индексът е под ноктите-
аз залитам от солите в твоите перли
и облизвам ив сен лоран който
бил се бил залепил по шевовете на полите си

най- простите взаимоотношения-
аз седя във теб и пуша
`поредното жертвоприношенияе`
а ти ще вземеш и просто
ще поставиш върху мен автограф