Днес в аптеката

Отидох до аптеката, за да си купя капки за нос. И там през в това време вървеше някаква рекламна акция - един миличък- сладичък младеж(горе-долу на мойта възраст) предлагаше на всички желаещи да купят супер- потресаващи, модерни презервативи с подарък ( ключодържател) . Желаещи нямаше. И тук започна заговорът - той се залепи за мен. По принцип ми беше приятно, че на лицето ми с дебел шрифт сякаш беше написано - Жадува за презервативи, но аз бързах и въобще ми беше малко притеснително, от това че той на цялата аптека пееше оди за презервативите, хвалейки цвета, еластичността, прочността и вълшебната им способност на продължават половия акт.
Гледайки ме право в очите, като на единствената надежда в човечеството, той направо извика - Госпожице, съветвам ви тези, с вкус на различни плодове, на вашето момче много ще му харесат, особенно тези шоколадовите ...Вземете си и още разноцветните, там има чернички , синички(като очите ми), зеленички (като пикантно похотлив човек- дъга) и червенички...
...Убеди ме...Но докато чаках на опашката за към касата, той пак дойде при мен и високо започно да ме убеждава, че въпреки вече закупените от мен презервативи, трябва обезателно да си взема още някакви с невероятна смазка.... Купих почти всичко...
Когато си тръгвах всички ме гледаха злостно и завистливо...но на мен ми беше все едно, защото аз бях кралица на света и си има ключодържател...

Таласъмски истории feat Тера Тобако

Четиво само за уродливите персони, месиите, сексуалното кубче на Рубик, обуто в цветовете на медик. И за тези, които знаят, че единствено знаещите дали има силиконов имплантант за покой, са чернооблечените хора, създаващи държавността, данъците и криещи един тон извънземни, живи или мъртви, в своите секретни зони. Мда.

В мен живее необикновено ехо и то отива да се прослуша в горите.
В мен живее очарователно ех-ха и то е сляпо.
Черно-белите пешки сами се изядоха, а нас ще ни погребат под нечии празници. Нас ще ни носят, изпуснат, поправят и после айде в шаха.

(аз се родих на 2 декември, на първи ми стана болно, а на трети ми стана жалко.
аз крещях с най- дорият си глас, добродушно нищо не разбирайки, а от както ми пораснаха зъбите, търся да изям щъркела). Мда.

(а на мен ми е обидно, че в света не съм първи, на мен ми е обидно, че във войната не съм първи, обидно ми е че кръвта ми е постановка, трон от който ако паднеш, ще бъдеш потресен). Мда.

Стоп по муцуната на паузата, изпълзявам и спирам,
ако не изляза, ще има деца.
или крикове. Пълзях покрай колената й- целувах ги и се представях бъдещи рани и одрасквания или викове- не аз не съм за това...Мда.

(на 6 аз разбрах че светът е като меката вътрешност на коста на познанието, без контури и килимчета, мека кост на пожара, взех я в устата си! бягаш, криеш, спасяваш.

(да застанеш през нощта до ярка реклама
да й поднесеш китка с нанизан слънчоглед,
да й го доопържиш още и да й го набодеш в челото.
Да застанеш през нощта до ярка реклама
да се съблечеш по черному до голата истина
на мен като на гвоздеят на вечерта или програмата
чукът ми е по- мил от колкото шапката)

Само за уродливите персони и месиите и на Таласъмката- яркочервено малборо,

На изхода - непорочен до мозъка си, но приличам на грях
Моята лява ръка не навижда краката, дясна вежда и способността да глади.
Моята дясна ръка не е по- силна, но е вечно в бой.
Тики- таки, чудок до старостта си, всеки фенер е изпълнен с пожари,
Ще ни се наслаждават по центъра, но ще ни захвърлят в края.

( а аз ще умра ли от страшна смърт?)
Глупости, а кое по- страшно, от това да заповядаш на някого да живее дълго, ще умреш в детайли и сигурно ще се затоплиш.
Мда.

обичам те, таласъмке

"...когато съм ти ядосан, сякаш разхвърлям на пода около се себе си най- острите думи...
но винаги...винаги гледам когато идваш боса към мене, да не се нараниш..."

Приятно е да се четат такива неща...

Вчера получих най- невероятния букет, който някога съм получавала!
И това разбира се беше посланието върху картичката...
е, не можеше да не се изфукам!!!

вие знаете ли?
аз -не!