Ти ужасно закъсня, а може би аз прибързвам

Но не може да бъде иначе – коли, трамваи, хора, дървета, птици, листа, навсякъде пръснати мигли, сградите, които се движат... Всички те се вдижат. И всички те разговарят по между си като в порочен кръг, където моето отчаяние няма край, а безумието на деня сияе като слънце.

Стараех се да не бързам, но знаеш - аз имам бързи крачета, много пороци и уязвими страхове.

Всяка сутрин препрочитам деня си редче по редче, скътала се някъде там, умишлено заритала собсвения си часовник. Нека, другите живеят в пясъчните часове. Но кой ще ги събуди, кой? Без въртенето на циферблата думите, миглите, гейшите, не знаейки кога да застъпят новата смяна пушат заедно на тавана, но затова пък, ако любовта намине, без смущение ще й напомнят, че е адски много закъсняла...

***

1. Виждаш ли, на мен изобщо не ми е важно качеството и честотата на нашите срещи и вълнообразните изблици на ревността, нежността и гнева- *също не са ми важни*.

2.
And even when you held my hand
It didn't mean a thing

3.
За ангелите- на небето им е мястото

4.
Аз се боря цял живот за нощите си, а ти?

5.
if i die i die.mp3

6.
само този, който най- много обичах
не погледна към мене,
не посмя да ме срещне

7.
Изумявам се, колко си приличаме и колко не си приличаме с теб.

8.
Някой би се зарадвал, някой би страдал, че се сгодихме...

9.
Стига да беше истински

10.
залязвам под кожата си

11.
1950г – за деветте месеца в болница Фрида претърпява общо седем операции на гръбначния стълб.

12.
вярно е, че аз тук съвсем се прецаках, седя и слушам Бах

13.
от зимата ще ушият хубава усмирителна риза

Да се лишиш от девствеността и да хлопнеш вратата на ферарито

Осем пъти тичах след
повторното си вдишване,
но четири пъти
намирах там синините си;
два пъти са ме отвличали мъже
още два падах и лежах без сили...

Летях със стопетдесет и две цяло
седемдесет и три стотни километра
в час,
заради джобове, пълни
с маслини, монети и прах...
за да загубя червилото си
да сваря девствеността
на каша и с нея
да замажа миризмата...

А някога някой ще каже
че пораснах и паднах
като фасул във свежа салата
на лявата си страна,
но
дотогава
заключвам се
опаковам се
в солта в пипера в мастиката
задавям се
с бита сметана,
врага,
награда,
защото си пожелах
вяра, надежда, любовници
и
драйвери за колонките.

всичкокоеточухвидяхзнам остаряваиумира.mp3