Stars In Your Eyes

За възможността да настигна
тайната на неговите очи
леещи чиста светлина,
ще се откажа от всичките знания

даже ако се наложи да изтрия от паметта си
способнастта си...
... да пиша...

Тук имаше фото
но мишките го изядоха

Фиктивен ден

размишлявах,
разбърквайки поредното си кафе,
с карамел и с канела
и те чакам да дойдеш;
с една дума
един
обикновен
фиктивен
следобеден
ден...

Отсреща, един палячо привърши аператива. Наблюдавам го, защото виждам, а той галантно се изкашля и се разтвори в преддверието на твоето появяване, превръщайки се в ушна мида.
В търсене на детството си, допрях мидата до ухото. Открих само паметник на нашето минало и една бележка, упорито и устремено лепяща се върху гранита. "Пролетта вярва в тебе" гласеше се в нея.
Ти се появи с протегната уста и мръсна вратовръзка. Наду се като клаксон на една думичка, започваща с К"кола", с която (с думичката) по- късно офейка, пременен в нова маслена кожа, опъната до горе.
Искрено се разсмях, защото е смешно.
Защото така или иначе ще се върнеш.
Защото цената на любовта пада.
Защото на другата маса Лилавият мук и Зеленият мук играеха на карти. Единият казваше държава, а другият- столицата. Лилавият мук надежно губеше, защото неопределеността не му позволяваше да мести царя.А Зеленият постоянно се допитваше много ли е нужно, за да станеш лилав, на което му се отговаряше с неопределено поклащане на главата. Разбрах, че не трябва да се месиш в неопределените неща, защото те и за това са неопределени, за да си нямат определения, и пак се разсмях. Този път, защото ушната мида се престори на море и се разля върху теракотения шал на окружаващото безумие.

Реших да напиша
върху бежката
на която
пишеше
че
пролетта вярва в мен,
-"да не забравя,
да изхвърля
този фиктивен
следобеден
ден!"

Разбърках кафето си
заедно със него
и карамела с канела,
и продължих да си мисля...