Случката на ул N

Днес,
на онази улица, на която живеете вие, падна ангел. Падна и не разбра- къде? Защо? - това беше нещо ново за него. Хората минаваха покрай него и викаха полиция, полицията минаваше покрай него и не виждаше нищо странно в седящия по средата на улицата ангел.

Макар светът да е лош и ужасен, никой не посмя удари ангела по главата или пък да се опита да му откъсне крилете, никой не се развика и не тропна с крак. А Ангелът си седеше и гледаше.

Небесата бълбукаха, земята загуби своята илюзия. Вятърът започна да мисли, луната да се закръгля. Хората не можеха да заспат и с кръгли като монети очи гледаха към онази посока, към онази улица, на която седеше ангелът. Така странно, така необикновенно. Той вярваше в хората и не знаеше, че те в него - не особено.

Вятърът и облаците си играеха на гоненица, а небето като огромен портокал се наливаше със слънце.

...Днес на онази улица, на която живеете вие, е страшно самотно, а от перата, търкалящи се по почернелия асфалт извираше нечовешка скука.