Не три в едно, а quatro - неочаквано добра комбинация

Хей, гледаш ме
хей, гледай как го правя,
нежно става, недей... джентълмен
ти си мек и нежен, леко смешен агент...
Хей, говори ми
през улиците за всичките жени в живота си
посочи в нищото и кажи че това съм аз
и 300 часа не бях със теб,
по дяволите - любувай се!
докато можеш
Гледаш ме, ей, нали, как го правя, не оставяш за мен-
не три, а две в едно - фелацио!
Хей, опознавай ме във всичките си пороци и желания!
във всичките супер-мои-подаръци
във моя не-до-там-красив и изплют в дланта език,
че колко може там къде то бе да виси?
колкото да не доживея втория акт!?
но ти там си вече 300 часа
и как си, хей?
(...ти си мек и нежен...)
Как дишаш без мен
а аз издишвам и ...
във влагалищните съкращения
в речника няма варианти за тази ми болка
Хей, доубий ме за моята си истина-
бейби, моля те прости ми, че изпила съм пет мастики...
че и че
тече ли
лириката по гърдите ми
как си ти? Направи го по бързому
Хей, а знаеш ли ти,
всъщност тебе ли са докосвали
все едно- джентълмен,
Нямат край мойте глупости затова брой до 3 и спри
целувай ме нервно, целувай ме дълго
целуни ме за лека нощ, за да не заспа
Въпреки че говорят че съм ...

сякаш захар в гореща чаша
се разтварям по кръга
върху тялото ти
с лепкавия сън блестящ
заспивам върху сенките
в лъча пръв слънчев и скимтящ
Наполовина изстискана
от тубичката
течна като аквариумното
лято с което покриваме паркета
пуст в стаята си в дробовете
На прах сгушила се
в твоята тръпчинка
ще получи за закуска
чай разпадащ се на трици
и захапала порцелановата чаша
се запитвам ако те видя яхнал птица
бих ли плакала или ще залея
с чая
бензиновите мисли...

I don`t know what you want, but I can`t give it anymore

Кажи, а още колко има да се чака
от устните до устните и без спирка за почивка, нататък
спри ме навреме, ако говоря неправилно,
по твоята кожа са направленията
в дадения момент на времето
и буквите на чуждото име
изстискай ме
от вишните,
костилка съм потънала в своя си евтин сок
обелена до основи оставена да съхне.
но в дадения момент
изстичам само със текста си
а ти не се опитай да ме хванеш
до самите трепетни ъгълчета на нашия общ фокус
понеже ролята на цветето в моето сърце е свободна,
и ти казвам - пробвай се!

моята любов = крилата комета (казах ти)

аз ти казах:
знаеш, в моята река няма риби
рибарската лодка си стои на мястото
и нещо чака- сигурно чудо. а може би
се е изморила да плува. а може би
измореният бог отрови всичките риби
и в ръцете ми изсипа сто хиляди клетви. не
приемай никого- водата не умее да лъже. не
притискай никого- нека усмивката да се смени
и не смей да издъхваш

и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може и да сме двама, но ние сме винаги едно

*прозореца и кревата:

да легнеш на дюшека и шумно да вдишваш/издишваш
и във вдишванията да си спомниш
какво число е днес и как
се усмихваш и как
си разливаш чая,
не-чувайки-нищо

*стига*

а ако направя така:
ако си размажа спиралата по бузите и после
се облегна на рамото ти за да почувствам жилката под
тениската. но аз не искам да свиквам със теб

а аз ти казах
знаеш, доверието това е все едно
вечно да се откачаш от кукичките по течението.
проницателно да стреляш когато си близко
но да не можеш да стигнеш ръката.
в срещуположните очи да се на-
мираш но да се учиш да не чакаш. нали
мъртвите риби
са само камъни на дъното-
май дойде време да си ги събера

и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може да сме двама. но ние винаги сме едно

You and Me Song

най-накрая малко романтика да излезе и чрез мойта уста...макар и текстът да не е мой, държа да стои тържествено тук. важно е. посвещавам го на умния малък човек, с когото ще проведа разговор малко по- късно или тези дни...


Always when we fight
I try to make you laugh
Until everything's forgotten
I know you hate that

Always when we fight
I kiss you once or twice
And everything's forgotten
I know you hate that

I love you Sunday sun
The week's not yet begun
And everything is quiet

And it's always
You and me - always - and forever
You and me - always - and forever
ba ba ba ba ba
It was always
You and me - always

You tell me I'm a real man
And try to look impressed
Not very convincing
But you know I love it

Then we watch TV
Until we fall asleep
Not very exciting
But it's you and me
and we'll always be together

You and me - always - and forever

WaNNadieS

понеделникът е зъл и без конци!

След една година аз ще запиша в блога си следното нещо: " Наистина ли всяка следващата година ще бъде още по-скучна и нелепа от предишната?" След три години аз ще запиша:" Лошо е, когато не работи правилно вътрешният навигатор. Аз проживях тези три години в див ритъм, около мен се образуваха и разрушаваха вселени, а аз не забелязвах това. С широко отворени очи аз гледах небето, а най- важното се случваше под краката ми."

Но това ще стане после,
сега аз ще отида да гледам небето.

С широко отворени очи.

.

любим образ- очите...по възможност обелени

взех си очите
от тялото
ги отделих
то само им пречи да правят чудеса

под завивките си ги скрих
защото
знам че са евтини

Моите очи
чукат,
бият,
замират,
залязват,
бягат,
спират
каменеят и се разбиват

Винаги след припадък
настъпва дълбок мрак
тогава
от моите очи
се оглеждат
немигащи звезди,
пулсиращи удоволствие,
но заключени
в зениците ми

Моите очи
на стена
са
окачени
защото
обичам
такива
сувенири
и
ще
ги показвам
на всеки
с когото
бъда
след като
приключа
със себе си

.

аленооки аквариуми

Разпорена до самата си същност
единствената глътка
заседнала е в гърлото
изстискана не със знак
а с калибъра на въздушна пушка
Откритата рана е на обратно
горчива и гореща като устна-
безкрайно тънка, като това дъно
но там да остане. там
вечно бих я пила...
Да подаря на дългокраките лампи
на окапващия с нощите трамвай
на тънкоустните локви
остатъците изглозгани от моя вятър
от косите сипещ се и разтапящ се
като недоизядено `ескимо`
в ръцете на някакво си
от никого не обичано
никъде не гледащо
и за нищо не мислещо
същество ...

отново се срещнах със същата песен... точно както преди една година

"I can fly
but I want his wings
I can shine even in the darkness
But I crave the light that he brings
Revel in the songs that he sings
My angel Gabriel"

не събличайте моята любов
не не не събличайте моята любов
там може да се крие манекенка
не събличайте манекенка
в никакъв случай
не правете това
ами ако там
е моята любов

"I can love
But I need his heart
I am strong even on my own
But from him I never want to part
He's been there since the very start
My angel Gabriel "

- LAMB -

слушайки този химн някак си ми е много по- лесно да мълча, или муча...въпрос на гледна точка. тежко ми е. объркано ми е, защото станаха едни неща, които показаха с колко превратности е пълен животът...
но добре че идва следваща песен "Five", която ражда в мен мисли за африкански приказки. много ги обичах навремето. баща ми сядаше вечер и ми четеше по една. винаги бяха доста страшни. но сега няма нито приказки, нито баща, който да ти ги чете, нито страх...

интересно, ако на жената поиска нещо солено, това от какво е, дали е от искането на нещо сладко от мъжа. някаква глупост излезе, както винаги впрочем...


(оф, за какво мисля по дяволите...трябва най- накрая да дойда на себе си, за да се убедя, че там както винаги няма никой)

това е за сега

Познатият ни механизъм на разочарованията беше измислен веднага след водата, светлината и фауната, а след флората бе измислен агрегата на алергиите и явлението суб- продукт.
В интерес на истината въпросът какво значи суб- и можеш ли да си суб- без да си продукт, ме интересува много повече в този момент...
Но да се върнем на момента в който природата подигравателто се кискаше, преглъщайки своя дъвчащ тютюн...

природата изнасилва пространството с времената и годините

природата ме изнасилва с потребността ми да дишам

тиранозаври, върнете си изяжте всички мен... а аз ще се скрия


*поетесатА*
Парам-та-там-там...ъ-ъ-ъ, забравих си думите, тръгвам си...
*тръгна си*

Слушам Lamb и те са супер!

i`m dieing...

мистерията за моето изчезване миналата седмица.къде по дяволите бях аз?

ден първи.
седя на електрическия стол
ръцете ми до лактите са в кабели
линията на живота дава заето
съдбата не отговаря или
временно не се обслужва
доктори в бели халати
гледат как малко човече
се опитва от пластелин
да направи бюст на кант

ден втори.
седя си на електрическия стол
ръцете до лактите ми в кабели
линията на живота е свободна
но да говорим- нямам за какво
линията на съдбата все още пътува в метрото
мъничкия човек се скара с кант
и упорито измайсторява ницше
лекарите излязоха
и затвориха вратата след себе си

ден трети.
при мене всичко е по старому
седя си на стола
малкият човек направи бюст на дарвин
защото на ницше му излезе крива муцунката
дарвин всичко разбира и плаче
тъжи
хвърли ме в системите
където почти не се удавих
а лекарите
не се върнаха:
белите халати лежат на балконите. целият
град е в бели халати. те
скърцат и се лепят по ботушите. мокри
бели
парцали

ден четвърти.
кабелите ми смърдят на изгоряла гума
предлагат ми се пари
и слъчеви очила
за какво са ми очила? няма да ме спасят от ангина
по радиото предаваха безплатни билети
за тези които са забравили своите в старите квартири
малкия човек се заби в ъгъла и яде банани
казва че вчера сънувал далечни страни
и пустинни плажове
той плачe и иска вкъщи обратно
хора в черно запълниха улиците
стоят с очила и се блещят на слънцето
те всичките са
негри

ден пети.
днес всичко свърши
дойде дебел поп
да мете пода
малкият човек от ъгъла крещеше да се махне
дарвин тъжно мълчеше
само понякога се оплакваше
от фиктивни болки в гърдите
попът ми каза че трябва да мръдна
не искал и мене да ме измете
след това ми даде ключ
от стая номер 125
където имаше телевизор и креват
станах.
ще тръгвам.
метрото няма да чака.

дали знае че убива
неговата ласка
особено когато
я искам от безкраност
и не до
и че
когато не искам
да се хващаме
един друг с думи
го карам да мълчим
за да си е на място
моята прегръдка

А дали знае че миналата нощ безкрайно много пъти се любех... с другото ми аз, с една плесница, с шофьора на един автобус и с най- големия си вряг... Не стига че нощта е развратница но и взела че се влюбила в мен до уши... но в замяна аз я покварих...
Казват че след изневяра, ставаме трагателно нежни... да бе да ...
Днес, когато си мисля това, на лицето ми е застинало пълното отстъствието на съдържанието, но формата още я има...бледа, почти прозрачна, но я има. А на неговото лице и аз не знам какво точно е ...едно такова маловажно на фона на цялата тази мозайка...
...Ядосвайки се, постоянно търсеше своето отражението в огледалото на моята душа. А аз се задушавам и гледам на запад. Всъщност от гледна точка на географията, това може да е изток, север или юг, но аз точно знам, че гледам именно на запад. Моят поглед изисква...настоятелно промяна или частична облачност, или отсъствието на лявата му ръка от бедрото ми...
Неговият поглед... боже колко тежи... Смазва ме, разбива ме... ръцете ми циврят, като магарета, езикът ми отдавна изсъхна и виси, люшкащ се от вятъра, като някакъв пътен знак. А той продължава да отговаря на въпроси, които никога няма да му задам, отговорът му винаги са в негово лице, първо... число - единствено...


В моите очи - 12 платформи, но само една от тях е моята- тринайстата. Подава ми тъмни очила, илюзия, аз не го виждам и с тях. А неговият билет е недействителен, аз се погрижих за това. Влакът му е в седем нула осем, дано поне сега се направи на мъж и закъснее...

Мекият сумрак в таксито, което си взех, е толкова изкусителен, че няма да издържа и тази нощ е развратница, а аз съм покварена...
"No smoking". Got a light? Of course. Thank you. You"re welcome. Wrong, I"m actually leaving...

EverGreeN

Слушам Annie Lennox - No More I Love Yous , вече втори ден подред

По дяволите колко е права!!!

CINEMA (кинопоема)

1.
внезапно в мрака се появява светлина и парченце лице
тя е снимка на детството с приятели и роднини
тя е порнокадъртова може да е тя или не е тя
улични песове
хората купуватМакдоналдс Метро хипермаркети кинокомплекси
в златна клетка вместо канарчеа пеещи кучета
думи произнесени на ушенце в крупен плани
зкусително женско тяло залято в надписи като вестник
човек чете в камерата Кант(а на заден фон двойка прави секс
enjoy the silence
момче в инвалидна количка обикаля местата на масовити митинги
слънцето в различните си слънцесъстояния
очи удивени страстни весели изоставени лъжещи
аз чакам аз чакач аз чакам кога всичко ще почне да говори
телевизор заспиващ в люлка
момче прави фотосесия на голи хора
при прояваването се оказва че това са слонове, лъвове и макаки
книгата на джунглата
часове/време вървящо напред назад
човек вървящ се напред назад
целувка въртяща се напред назад
младееща старица
прозорците угасват и се запалват
ключ към неподходяща врата
автокатастрофа
излитащ самолет
скромно лице на необикновено красива малолетка
тя чете книга и смичу бонбон
камерата се движи по тялото й
започва де си вижда старец идващ към нея
среща във върховете
откъс от драма
усмивка от детските филмчета
монтаж- президента се усмихва на НЛО-та от филмите на ужаса

2.
Гагарин
две окръжности
женски крачета
думите аз аз аз аз аз
отражение в огледалото
плесница
улица/ бързащ мъж спъва жена
муха бързо сменяща траекторита на своя полет в просторнстовото
извънземни в детско филмче
човек разливащ чай
люлка
искаш ли?
положителен резултат на анализи
семейна двойка прави секс в съседната стая дете игращо с количките си
любовна целувка
надпис I LOVE YOU
първите крачки да дете
човек задавящ се с храна
човек на луната
разговор на двама влюбени през едно стъкло
телевизор с весела програма в празна стая
момче внимателно изучаващо задника на момиче пред него
шах
звънящ телефон към който никой не идва
нарисуван от дете тиранозавър
още?
момиче поливащо цветята на балкона
нациска Германия

3.
един ден от живота на ръката
ръката се събужда
ръката се мие
ръката си четка зъбите
ръката взима ключовете от колата
ръката управлява автомобила
ръката пише на клавиатурата
ръката се здрависва с други ръце
ръката участва в преговори
ръката нервничи
ръката яде
ръката пие чай и си почива
ръката се връща вкъщи и включва телевизо
раръката прави секс
ръката пуши
ръката заспива
ръката спи



(това беше част от поема, написана от Е.П. Поет-филиософ, който обожавам и ми се прииска да си я имам тук и да си я чета от време на време хихихих)