Тя обича аритметиката на нежните числа
да сключва еволюираща прегръдка.
Тя обича сладко от ласки с дъх на дъга,
с вкус на малка нежност сладка.
Обича есента бавно- бавно да се влачи
от златна клетка чак до пролетта,
да рисува обича апликации
в отражението на горите в река.
Тя цъфти от бяло до лилаво с розови искри
и мечтае да се гмурне в зелени небеса,
да полети с разперени листа кърваво- бели,
да живее, да живее с протегнати изумрудени ръце.
Тя няма сенчести мисли, не умее просто да мъждука,
а всъщност живее от неделя до неделя...
Тя може да преминава през мънички,
мънички като за великани вратички-
мънички тайни за това , което не знаеш,
за това което не казваш...
Тя е кристален блясък в юрганено мека пясъчна яма
и знае, че безкрайната забрава на тишината,
която шоколадово киселее и горчи, ще потъне
в тази яма, а тази яма пак е тя-
бездетен кладенец с много деца....
Friday, March 31, 2006
Thursday, March 16, 2006
Из дневниците на Антон
Когато бях дете, астрологията ми се струваше най-интересната и непредсказуема играчка.
После, по време на следването ми, създадох апарат, предсказващ състоянията на планетите.Беше сложна машина, но тя съществуваше и можеше да предказва всички астрологически картини в близките сто години. Единствено, беше изключително трудно да се отчетат някои състояния, но ако се разпаднат на прости съставни става значително по- лесно и пак се отчитат...
Обичам да вървя по улиците на града и да гледам хората. Вървя и си играя игри.
Има такава, при която през нечетните дни търсиш различията в лицата на хората, а през четните - сходни черти. След седмица занимания ти се превръщаш в много добър психолог.
Особено интересно е да играеш на тази игра през зимата, когато хората са подпухнали от студа с червените си бузи и носове.
Особено интересно е да играеш тази игра през зимата в центъра на града, когато улиците са сиво-бели и по тях се лутат разноцветни човеци.
Но може да се играе и през лятото, когато се разхождаш в гората на такова място, където никога не е стъпвал човешки крак - и да играеш по памет.
След една година аз ще запиша в дневника си следното нещо: " Наистина ли всяка следващата година ще бъде още по-скучна и нелепа от предишната?" След три години аз ще запиша:" Лошо е, когато не работи правилно вътрешният навигатор. Аз проживях тези три години в див ритъм, около мен се образуваха и разрушаваха вселени, а аз не забелязах това. С широко отворени очи аз гледах небето, а най- важното се случваше под краката ми."
Но това ще стане после, сега аз ще отида да гледам небето. С широко отворени очи.
Върху покрива на най- високите блокове
ТЕ почиваха и си грееха ръцете
в един от най-прекрасните светове!
Чакаха ги вкъщи, но тук им харесва-
шкаф, маса, стол
а хората старателно търсят ли ги търсят.
Обикновено става така: лятото - топло и уютно, есента - дъждовно и романтично, зимата - загадъчно и красиво, пролетта - неочаквано и кално.
Също така става и по време на денонощието: сутринта - прохладно и леко, денят - рязко и енергично, вечерта - приятно и дружелюбно, нощта - спокойно и сладко.
Също така съществуват и разнообразни неизразими явления, но те и затова са неизразими, защото сами по себе си нищо не изразяват.
И така, пролетното утро - неочаквано, прохладно, кално и леко ... Тази сутрин е такава...
В локвите плуват мънички змии
радват се на всяка нова локва
Ах, вие, змии , аз съм съвсем настинал
и за това вие се отговорни
Но не чуват мъничките змии
а аз стоя настинал и сконфузен..
Прекрасно е да бъдеш един от мъничките змии!
Прекрасно е да плуваш в калните локви...
После, по време на следването ми, създадох апарат, предсказващ състоянията на планетите.Беше сложна машина, но тя съществуваше и можеше да предказва всички астрологически картини в близките сто години. Единствено, беше изключително трудно да се отчетат някои състояния, но ако се разпаднат на прости съставни става значително по- лесно и пак се отчитат...
Обичам да вървя по улиците на града и да гледам хората. Вървя и си играя игри.
Има такава, при която през нечетните дни търсиш различията в лицата на хората, а през четните - сходни черти. След седмица занимания ти се превръщаш в много добър психолог.
Особено интересно е да играеш на тази игра през зимата, когато хората са подпухнали от студа с червените си бузи и носове.
Особено интересно е да играеш тази игра през зимата в центъра на града, когато улиците са сиво-бели и по тях се лутат разноцветни човеци.
Но може да се играе и през лятото, когато се разхождаш в гората на такова място, където никога не е стъпвал човешки крак - и да играеш по памет.
След една година аз ще запиша в дневника си следното нещо: " Наистина ли всяка следващата година ще бъде още по-скучна и нелепа от предишната?" След три години аз ще запиша:" Лошо е, когато не работи правилно вътрешният навигатор. Аз проживях тези три години в див ритъм, около мен се образуваха и разрушаваха вселени, а аз не забелязах това. С широко отворени очи аз гледах небето, а най- важното се случваше под краката ми."
Но това ще стане после, сега аз ще отида да гледам небето. С широко отворени очи.
Върху покрива на най- високите блокове
ТЕ почиваха и си грееха ръцете
в един от най-прекрасните светове!
Чакаха ги вкъщи, но тук им харесва-
шкаф, маса, стол
а хората старателно търсят ли ги търсят.
Обикновено става така: лятото - топло и уютно, есента - дъждовно и романтично, зимата - загадъчно и красиво, пролетта - неочаквано и кално.
Също така става и по време на денонощието: сутринта - прохладно и леко, денят - рязко и енергично, вечерта - приятно и дружелюбно, нощта - спокойно и сладко.
Също така съществуват и разнообразни неизразими явления, но те и затова са неизразими, защото сами по себе си нищо не изразяват.
И така, пролетното утро - неочаквано, прохладно, кално и леко ... Тази сутрин е такава...
В локвите плуват мънички змии
радват се на всяка нова локва
Ах, вие, змии , аз съм съвсем настинал
и за това вие се отговорни
Но не чуват мъничките змии
а аз стоя настинал и сконфузен..
Прекрасно е да бъдеш един от мъничките змии!
Прекрасно е да плуваш в калните локви...
Subscribe to:
Posts (Atom)
