на "ти"

аз стоя в средата на изболедуваното време,
и го поя с дъждовете и със тези,
на които не бях близка
Така май храня с длани прашните надежди
сега, когато са незабележимо ниски
преклонявайки се пред фотографиите
на устните, с които чувствах нявга
а как ми се иска
в полу-смачкания мирис
на мечти, хартиени цветя, строфи,
да съм луда като това време.
да роня буквите във водата
с която обгръщам пясъчни заливи,
да наблюдавам черно-белите мехури,
докато в премръзналите пръсти
грея нечии длани

Дори да ми задаваш въпросите
от които съм направена,
пък те отговор да нямат
аз пак би те изградила от прегръдки
в които повече от всякога да вярвам,
въпреки че
вече знам, че лятото, настигващо ме утре
ще бъде сплескано, сплетено от тези,
с които повече от "на ти"
бях аз...

...но когато листата
падат толкова доверчиво
в дланите с преплитащи се рани,
какво общо има факта ...

...че тук бях аз със вас?