осъзнах аз колко много искам да завали сняг

интервали
малко
по високо
от
слънчевите
спирали
хвърлили
сенките
разбрали
валящите
от
уличните
лампи
потъмнелите
монети
в машината
за щастие
прегрънали
малко
по ниско
сплетени
играли

с теб

в интервали
градовете ни
бели бели
в интервали
и дупки
в интервали
ще приложа
по близо
до сърцето
онези
валящите
от уличните
лампи
изиспали се
от джобове
бели бели
интервали

Голяма съм!

Голяма съм такава поезия,
когато споделям как
лежала съм там
където океанът миди
и морски кончета
на дъното бели,
където светът си синее
върху цветна полянка
и крачи през белите нощи
Голяма съм такава ужасна поезия,
когато бродирам мравуняци
по пияните хълмове...

на "ти"

аз стоя в средата на изболедуваното време,
и го поя с дъждовете и със тези,
на които не бях близка
Така май храня с длани прашните надежди
сега, когато са незабележимо ниски
преклонявайки се пред фотографиите
на устните, с които чувствах нявга
а как ми се иска
в полу-смачкания мирис
на мечти, хартиени цветя, строфи,
да съм луда като това време.
да роня буквите във водата
с която обгръщам пясъчни заливи,
да наблюдавам черно-белите мехури,
докато в премръзналите пръсти
грея нечии длани

Дори да ми задаваш въпросите
от които съм направена,
пък те отговор да нямат
аз пак би те изградила от прегръдки
в които повече от всякога да вярвам,
въпреки че
вече знам, че лятото, настигващо ме утре
ще бъде сплескано, сплетено от тези,
с които повече от "на ти"
бях аз...

...но когато листата
падат толкова доверчиво
в дланите с преплитащи се рани,
какво общо има факта ...

...че тук бях аз със вас?

само звездите нямат обратна страна

понякога,
но само понякога,
когато срещам измъчени влюбени
някъде, където и да е
дори на някоя маса между
горчивото кафе и силния чай,
ми се иска
все пак да искам
да видя
в някой мой джоб с дупки или
в малката чанта с много паети, или
по носните кърпички на цветни десени
прашинки от собственото си щастие,
щото
не ми е достатъчно просто да вярвам
че го има

Момче, подари ми цвете

аз с теб

аз с теб щях да имам 10 години прескачания на всички разстояния
с вдишванията а и с издишванията -
изброяване на всички молитви,
но още ничии

с теб щях да съм каквато поискам
но само до тихия ти сън, където
щях да съм опитомено зверче с прибрани нокти-
бездомна глава подслонена на твоето рамо...
с теб щях да имам 10 години безсъници и писма
с букви печатни
стари златни очи и кожа на войни
неизлечимо стари;
някъде в скрина дълбоко скрити кукли с разкъсано длани
но да ги зашие никой май нямаше да има време

аз с теб щях да имам огледала в коридора в кухнята и над кревата
всеки ден приятен апетит фризура лека нощ
аз с теб щях да имам разговори в просторната кухня
в един глас от който червенеят момите и им е тясно на мъжете

и знаеш ли все по- често щеше да ми е трудно да си спомня
че за всичко това аз с тебе ще имам мълчалива причина
че за това аз с теб имам една кръвна група и резос фактор ... за този един случай

но за това щях да се старая да не мисля
аз с теб просто щях да имам 10 години нещо в сърцето

...щях да съм неизлечимо болна

Хайде да се разберем веднага. В мен има много неща.
Например, бъбрек.
Ти ще си мъжът с костюма и с красиво вързаната вратовръзка.
Може ли да се размажа някъде до тебе като мушица?...
Разбирам, няма да е много приятна гледка,


Хайде да се разберем от начало.
В тази точка няма много смисъл,
но все пак...
Всеки път си избирам поста на главния чудак
Филмът ми куца малко с кадрите и със смотаността си
затова изпадам аут...
но все пак се вижда че се спънах. В мен има много неща.
Например, истории за призраци и признаци
И хайде да се разберем веднага. Ти знаеш, аз не се смея от злоба,
Можеш да станеш човечен, например красива, инкрустирана фиба
А аз мога да те съживя с милиони опити за клониране.
Не си позволявай да попаднеш в джоба ми заедно с всичките дребни.
Аз все пак не приемам остатки.

И хайде най- накрай да се разберем.
Аз ще се обновлявам при всяко начало,
а ти никога не докосвай моя тероризъм,
нито пък го паказвай на мама

всичко това е много трогателно

всичко това е много трогателно
и само чуждото в домино на тревата играе
с пила подравнявайки дъгата
пешката, неуспяла
да се оформи в шахмат
но дали да запаля пороя с душевения си крик
и да барабаня по изковалия се дим
наливайки в разбита чинийка
просрочен керосин
пък кибритената клечка
сама да се превърне в изба
в която да искаш да се застреляш

гумите на мотора - поротокали, лимони
празни химери в опита си към жълтото...
а животът си свършва по два пъти - в люлката и в гроба
нека тогава се сгреем в детайли

но по- късно ще се случи юни и ние ще се преоблечем
на тебе ще ти отива тази вратовръзка
на теб те отиват тези очи
отиват за да паднат
и за да паднат се принуждават да тичат

а някога
псувах гола до самите си леви чорапи
слагах точки със запетайки за да продължа
а някой все ме хващаше и слагаше в скоби
където впрочем ми беше уютно
но някакви си идиоти измислиха други такива
и нарекоха се те минути
поклатушкаха се малко и трогателно отлетяха....

ще я познаеш

Тя обича аритметиката на нежните числа
да сключва еволюираща прегръдка.
Тя обича сладко от ласки с дъх на дъга,
с вкус на малка нежност сладка.
Обича есента бавно- бавно да се влачи
от златна клетка чак до пролетта,
да рисува обича апликации
в отражението на горите в река.
Тя цъфти от бяло до лилаво с розови искри
и мечтае да се гмурне в зелени небеса,
да полети с разперени листа кърваво- бели,
да живее, да живее с протегнати изумрудени ръце.
Тя няма сенчести мисли, не умее просто да мъждука,
а всъщност живее от неделя до неделя...
Тя може да преминава през мънички,
мънички като за великани вратички-
мънички тайни за това , което не знаеш,
за това което не казваш...
Тя е кристален блясък в юрганено мека пясъчна яма
и знае, че безкрайната забрава на тишината,
която шоколадово киселее и горчи, ще потъне
в тази яма, а тази яма пак е тя-
бездетен кладенец с много деца....

Из дневниците на Антон

Когато бях дете, астрологията ми се струваше най-интересната и непредсказуема играчка.
После, по време на следването ми, създадох апарат, предсказващ състоянията на планетите.Беше сложна машина, но тя съществуваше и можеше да предказва всички астрологически картини в близките сто години. Единствено, беше изключително трудно да се отчетат някои състояния, но ако се разпаднат на прости съставни става значително по- лесно и пак се отчитат...

Обичам да вървя по улиците на града и да гледам хората. Вървя и си играя игри.
Има такава, при която през нечетните дни търсиш различията в лицата на хората, а през четните - сходни черти. След седмица занимания ти се превръщаш в много добър психолог.

Особено интересно е да играеш на тази игра през зимата, когато хората са подпухнали от студа с червените си бузи и носове.

Особено интересно е да играеш тази игра през зимата в центъра на града, когато улиците са сиво-бели и по тях се лутат разноцветни човеци.

Но може да се играе и през лятото, когато се разхождаш в гората на такова място, където никога не е стъпвал човешки крак - и да играеш по памет.

След една година аз ще запиша в дневника си следното нещо: " Наистина ли всяка следващата година ще бъде още по-скучна и нелепа от предишната?" След три години аз ще запиша:" Лошо е, когато не работи правилно вътрешният навигатор. Аз проживях тези три години в див ритъм, около мен се образуваха и разрушаваха вселени, а аз не забелязах това. С широко отворени очи аз гледах небето, а най- важното се случваше под краката ми."

Но това ще стане после, сега аз ще отида да гледам небето. С широко отворени очи.

Върху покрива на най- високите блокове
ТЕ почиваха и си грееха ръцете
в един от най-прекрасните светове!
Чакаха ги вкъщи, но тук им харесва-
шкаф, маса, стол
а хората старателно търсят ли ги търсят.


Обикновено става така: лятото - топло и уютно, есента - дъждовно и романтично, зимата - загадъчно и красиво, пролетта - неочаквано и кално.

Също така става и по време на денонощието: сутринта - прохладно и леко, денят - рязко и енергично, вечерта - приятно и дружелюбно, нощта - спокойно и сладко.

Също така съществуват и разнообразни неизразими явления, но те и затова са неизразими, защото сами по себе си нищо не изразяват.

И така, пролетното утро - неочаквано, прохладно, кално и леко ... Тази сутрин е такава...

В локвите плуват мънички змии
радват се на всяка нова локва
Ах, вие, змии , аз съм съвсем настинал
и за това вие се отговорни

Но не чуват мъничките змии
а аз стоя настинал и сконфузен..
Прекрасно е да бъдеш един от мъничките змии!
Прекрасно е да плуваш в калните локви...

бих
събрала
валящите
навън клепачи

и убедена съм,
ще се получат
невероятни цветове

за някоя красива поема

студеноока

А градът продължава,
вдишвайки прозорците
и издишвайки фенерите,
да си играе
с трамваите, пътуващи на север
В тях е студено

Също и в стените, които потъваха,
сякаш се страхуваха да покажат
нещо излишно и хрупкаво

Да си навия будилника не можах
значи ще мечтая цяла зима.
пък след нова година
ще отида
в студеноока Швейцария

сто и деветнайсет

dance по ударите на неоновите линии
dance - барабана- докато не е късно
име? аз даже името не помня
хубаво. истински важното е че съм роза
С показалеца някак си не в такт, неловко
сякаш котка на горещ ламаринен покрив
или като това, дето не иска разшифровка

dance. думите на бьорк,
операторът е малко по-високо
и движи се рязко
- май, ти нищо не виждаш...
- мили мой, а какво да гледам?
...небето?

мюзикъл!!! да-да-да! без схема
изхода е точно до сърцето
умирането не боли нали Телма?
живота. живота. ето това е боли Луиз
водката в четвъртък се приготвя силна
тъкмо там е лесно, тъкмо там е просто...
на завоя какво ли бих съхранила?
тръпчинката... още е топла на допир.
dance. не е важно колко ще е дълго
(сто и деветнайсет крачки)
важното е че на финала
мене ще обесят...

ЧАО

Цветно обух си ръцете
завързах си на фльонга очите,
а те пак зяпнали те гледат
сякаш убити...
Облякох си косата- рижа,
събечена преди малко от тебе...
И така... назъбена като гребен
се опитах да оближа
последната следа оставена от тебе-
баркод за твоето съществуване,
за твоето мимолетно мъждукане във мене...
Наметнах се с кич от моменти
и реших, че е време вече да си ида...
"Чао, любовнико, беше ми приятно",
нахлупих си ръцете в джобове и си отидох

...препрочитам деня
редче по редче
скътала се някъде там
умишлено заритала
собсвения си часовник-
нека другите живеят
във пясъчните часове
но кой ще ги събуди кой-
без въртенето на циферблата
думите миглите гейшите
не знаейки кога
да застъпят новата смяна
пушат заедно на тавана
но затова пък
ако любовта намине
без смущение ще й напомнят,
че е адски много закъсняла...

хвърлена книга на тавана
героите чакат и мълчат
кой ще ги събуди кой?

обезръбен ъгъл

Все някога,
във всяка чужда стъпка, неутъпкана в пътека ще се наредя, ще преминавам тихо като кръпка, и уж ще заличавам старите следи. Тогава поолющена, подредена във всяка мисъл затихнала на ум, поизтъркан ъгъл, обезръбен станал, ще бъда малка дупка от куршум.

Все някога,
неувита в целувка ще се изрека, в някоя улица, застинала в безкрая ще се прелея смело, и уж невидима ще съм. Тогава прибрана, опакована красиво като отминал спомен в чужд албум, във някой куфар прашясал на тавана, ще каменея и ще остарявам и просто там ще си стоя