Таласъмски истории feat Тера Тобако

Четиво само за уродливите персони, месиите, сексуалното кубче на Рубик, обуто в цветовете на медик. И за тези, които знаят, че единствено знаещите дали има силиконов имплантант за покой, са чернооблечените хора, създаващи държавността, данъците и криещи един тон извънземни, живи или мъртви, в своите секретни зони. Мда.

В мен живее необикновено ехо и то отива да се прослуша в горите.
В мен живее очарователно ех-ха и то е сляпо.
Черно-белите пешки сами се изядоха, а нас ще ни погребат под нечии празници. Нас ще ни носят, изпуснат, поправят и после айде в шаха.

(аз се родих на 2 декември, на първи ми стана болно, а на трети ми стана жалко.
аз крещях с най- дорият си глас, добродушно нищо не разбирайки, а от както ми пораснаха зъбите, търся да изям щъркела). Мда.

(а на мен ми е обидно, че в света не съм първи, на мен ми е обидно, че във войната не съм първи, обидно ми е че кръвта ми е постановка, трон от който ако паднеш, ще бъдеш потресен). Мда.

Стоп по муцуната на паузата, изпълзявам и спирам,
ако не изляза, ще има деца.
или крикове. Пълзях покрай колената й- целувах ги и се представях бъдещи рани и одрасквания или викове- не аз не съм за това...Мда.

(на 6 аз разбрах че светът е като меката вътрешност на коста на познанието, без контури и килимчета, мека кост на пожара, взех я в устата си! бягаш, криеш, спасяваш.

(да застанеш през нощта до ярка реклама
да й поднесеш китка с нанизан слънчоглед,
да й го доопържиш още и да й го набодеш в челото.
Да застанеш през нощта до ярка реклама
да се съблечеш по черному до голата истина
на мен като на гвоздеят на вечерта или програмата
чукът ми е по- мил от колкото шапката)

Само за уродливите персони и месиите и на Таласъмката- яркочервено малборо,

На изхода - непорочен до мозъка си, но приличам на грях
Моята лява ръка не навижда краката, дясна вежда и способността да глади.
Моята дясна ръка не е по- силна, но е вечно в бой.
Тики- таки, чудок до старостта си, всеки фенер е изпълнен с пожари,
Ще ни се наслаждават по центъра, но ще ни захвърлят в края.

( а аз ще умра ли от страшна смърт?)
Глупости, а кое по- страшно, от това да заповядаш на някого да живее дълго, ще умреш в детайли и сигурно ще се затоплиш.
Мда.