Фиктивен ден

размишлявах,
разбърквайки поредното си кафе,
с карамел и с канела
и те чакам да дойдеш;
с една дума
един
обикновен
фиктивен
следобеден
ден...

Отсреща, един палячо привърши аператива. Наблюдавам го, защото виждам, а той галантно се изкашля и се разтвори в преддверието на твоето появяване, превръщайки се в ушна мида.
В търсене на детството си, допрях мидата до ухото. Открих само паметник на нашето минало и една бележка, упорито и устремено лепяща се върху гранита. "Пролетта вярва в тебе" гласеше се в нея.
Ти се появи с протегната уста и мръсна вратовръзка. Наду се като клаксон на една думичка, започваща с К"кола", с която (с думичката) по- късно офейка, пременен в нова маслена кожа, опъната до горе.
Искрено се разсмях, защото е смешно.
Защото така или иначе ще се върнеш.
Защото цената на любовта пада.
Защото на другата маса Лилавият мук и Зеленият мук играеха на карти. Единият казваше държава, а другият- столицата. Лилавият мук надежно губеше, защото неопределеността не му позволяваше да мести царя.А Зеленият постоянно се допитваше много ли е нужно, за да станеш лилав, на което му се отговаряше с неопределено поклащане на главата. Разбрах, че не трябва да се месиш в неопределените неща, защото те и за това са неопределени, за да си нямат определения, и пак се разсмях. Този път, защото ушната мида се престори на море и се разля върху теракотения шал на окружаващото безумие.

Реших да напиша
върху бежката
на която
пишеше
че
пролетта вярва в мен,
-"да не забравя,
да изхвърля
този фиктивен
следобеден
ден!"

Разбърках кафето си
заедно със него
и карамела с канела,
и продължих да си мисля...