Денят е цветна снимка за мойто дете

вярваш ли
че всеки, който някога те е обичал
ще си събира монети и ще купи
частичка прашинка от твоите мигли
и с ъгълчетата на езика ще близне вяло
твоята обида?
вярваш ли
че когато съм нежна
пролетта
се старае да бъде по- умна-
влачи те за петите, хваща те със устни,
има те, когато се разлистваш
в пепелта на розите
и белите зюмбюли,
и белите зюмбюли
изтрити от листата до откровение
а
знаеш ли разликата
между да обичаш и да целуваш
като в запой и водката да ти стига до гърлото?
Една бутилката би издържала, но ние потъваме
а едва е началото - отмина само минута. Стой
не виждаш ли че
всичкото лято излезе,
не виждаш ли
морския бряг- той е мой, почти целият- мой.
бих ти разказала всичко за него
бих седяла до тебе, бих цедила
кутия след кутия цигари
но перспективата
да си раздаваме бакшиши,
както тази ненормална зима,
няма да ни направи цветни
а
сякаш съм красива
във своя си каприз,
че ми подари жарта на
заспалия си пуловер,
напомпан с нощите
и със всякакви
други сладости?
сякаш знаеш че
за мен целувките
са част от тялото
птиците са музикален инструмент
за да се хванеш за главното
трябва да пуснеш детайлите...
а единственото ти утешение
е да не те губя,
забравям
в задушните
кафета
изхвърлям
в препълнените
с боклуци
контейнери
да не те оставям
съвсем умишлено
по местата
от където минавам
за да не се загубя
когато се връщам...