Из дневниците на Антон

Когато бях дете, астрологията ми се струваше най-интересната и непредсказуема играчка.
После, по време на следването ми, създадох апарат, предсказващ състоянията на планетите.Беше сложна машина, но тя съществуваше и можеше да предказва всички астрологически картини в близките сто години. Единствено, беше изключително трудно да се отчетат някои състояния, но ако се разпаднат на прости съставни става значително по- лесно и пак се отчитат...

Обичам да вървя по улиците на града и да гледам хората. Вървя и си играя игри.
Има такава, при която през нечетните дни търсиш различията в лицата на хората, а през четните - сходни черти. След седмица занимания ти се превръщаш в много добър психолог.

Особено интересно е да играеш на тази игра през зимата, когато хората са подпухнали от студа с червените си бузи и носове.

Особено интересно е да играеш тази игра през зимата в центъра на града, когато улиците са сиво-бели и по тях се лутат разноцветни човеци.

Но може да се играе и през лятото, когато се разхождаш в гората на такова място, където никога не е стъпвал човешки крак - и да играеш по памет.

След една година аз ще запиша в дневника си следното нещо: " Наистина ли всяка следващата година ще бъде още по-скучна и нелепа от предишната?" След три години аз ще запиша:" Лошо е, когато не работи правилно вътрешният навигатор. Аз проживях тези три години в див ритъм, около мен се образуваха и разрушаваха вселени, а аз не забелязах това. С широко отворени очи аз гледах небето, а най- важното се случваше под краката ми."

Но това ще стане после, сега аз ще отида да гледам небето. С широко отворени очи.

Върху покрива на най- високите блокове
ТЕ почиваха и си грееха ръцете
в един от най-прекрасните светове!
Чакаха ги вкъщи, но тук им харесва-
шкаф, маса, стол
а хората старателно търсят ли ги търсят.


Обикновено става така: лятото - топло и уютно, есента - дъждовно и романтично, зимата - загадъчно и красиво, пролетта - неочаквано и кално.

Също така става и по време на денонощието: сутринта - прохладно и леко, денят - рязко и енергично, вечерта - приятно и дружелюбно, нощта - спокойно и сладко.

Също така съществуват и разнообразни неизразими явления, но те и затова са неизразими, защото сами по себе си нищо не изразяват.

И така, пролетното утро - неочаквано, прохладно, кално и леко ... Тази сутрин е такава...

В локвите плуват мънички змии
радват се на всяка нова локва
Ах, вие, змии , аз съм съвсем настинал
и за това вие се отговорни

Но не чуват мъничките змии
а аз стоя настинал и сконфузен..
Прекрасно е да бъдеш един от мъничките змии!
Прекрасно е да плуваш в калните локви...