понякога,
но само понякога,
когато срещам измъчени влюбени
някъде, където и да е
дори на някоя маса между
горчивото кафе и силния чай,
ми се иска
все пак да искам
да видя
в някой мой джоб с дупки или
в малката чанта с много паети, или
по носните кърпички на цветни десени
прашинки от собственото си щастие,
щото
не ми е достатъчно просто да вярвам
че го има
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
създаването на произведения, от какъвто и да било вид е изкуство. Браво на теб, че си успяла да хванеш тънката нишка на мисълта и да я разплетеш, рисувайки като художник с четката си. Но най важното е да не спираш, защото после ще ти бъде изключително трудно да започнеш от там откъдето си спряла.
Хехе, благодаря за милия отзив.
Старая се да не спирам, но е трудно, особено, когато `боичките` са ти остаряли...
Благодаря
според мен щастието си го има но човек не трябва да го търси навън... а навътре в себе си. след като открие какво го радва тогава да излезе и да го намери. въпреки че за да знае какво го радва той първо трябва да го намери. или с други думи това е един затворен кръг и няма точно място от където да се започне :-) но започни от там от където чувстваш :-)
пак нищо не написах :-/
Post a Comment