Голяма съм такава поезия,
когато споделям как
лежала съм там
където океанът миди
и морски кончета
на дъното бели,
където светът си синее
върху цветна полянка
и крачи през белите нощи
Голяма съм такава ужасна поезия,
когато бродирам мравуняци
по пияните хълмове...
Обеленото тяло на вишня
- Kalpazanka
- а някой би си помислил, че въздухът заченат е в другите длани, времето все по-бързо тече- препълва се с хора до поява на язва; май през юни прескачаше, прелиствайки чуждите задници; и би си помислил, че равнодушно отвеждаш вкъщи опакованото си щастие и раници с червени панделки, и вдигнато високо над главата фото на една жена със вкус на лотос
No comments:
Post a Comment