Можех още дълго
да ти придържам главата,
когато ти непораснал изведнъж
затананика с онези дни и сутрини,
когато комодът в хола беше непреодолима преграда,
когато жълтите тичинки бяха най- желаното ни лакомство
Можех още дълго да те крепа с ръцете си,
когато ти така неустойчив изведнъж експлодира
и можеше да те, до насита да те...
Но неочаквано нагря се
грапаво, багрово, гурелясало лятото
и точно ще си стигна, за да
сменя куфара си, в който вали неизбистрено
и да се върна обратно на пръсти към банята
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment