церемония

От телефона на приятелката ми рязко се изтръгна ужасна, лепкава мелодия, вибрираше и създаваше отвратителното усещане за безсмисленост. Аз наливах чай в една от моите нетъгуващите чашки. Имам много нетъгуващи чашки в различни форми, големини, цветове и животоутвърждаващи сюжети. Винаги съм се нуждаела от „животоутвърждения”. Приятелката ми отпи от чая и още на първата глътка си изгори езика. Чашката падна, без да се разбива, както впрочем правят всички животоутвърждаващи чашки... От масата се издигна тънка ивица дим и лакираната повърхност на масата стана матова, както през зимата стават матови прозорците, когато дишаш срещу тях, за да намериш скритите, написани с пръст бележки. Размириса се на есен. Повярвай ми, опитах се да забърша разлятия чай, но изстинах преждевременно заедно с него. Хвърлих парцала и се прибрах в своята стая. Включих телевизора и животът нахлу в мен от вън, изпълвайки ме. Зададох си въпроса на какво се държи моят живот, когато телевизорът е изключен и е тихо. После натиснах mute, върнах се в кухнята, запалих цигара, спомних си, че не пуша, загасих цигарата, навлекох си джинсите и излязох, затваряйки вратата. Животът нахлу от вън, изпълвайки ме, но аз вече нищо не се не питах, а мълчаливо вървях, вървях към теб. Там, където, посрещайки ме на прага, ми наливаш чай, горещ чай в една от онези животоутвърждаващи чашки и загрижено духваш преди да ми го подадеш.