Ето вече, напълно завършено:)
облечена в розови шорти
и тениска, рекламираща ада,
стоя под чадъра си,
който е смачкан
като пласмасова чашка,
попаднала случайно между
долната твоя и горната моя
устна,
и чакам да ферментират
двата изстрела,
начервили устата
а ако животът е школа за изящните манери,
ще е жалко че репутацията ми се подмокри,
щото май припомних си вкусът
на онзи с пистолета
танцуващ по стъклата
искаш някой друг да те моделира,
разплетена до средата окова,
не защото
истинските неща се връщали на мода,
а защото някои хора измервали живота
със пустините през които слушали са,
музиката на шестнайсет куки,
за палача и една за мен, време.
А понякога събличам се цветно
на малки въздишки,
но понякога скърцам удавено
в суетата на бръмчащите приливи
със своите 45 вълни като размер.
Saturday, July 09, 2005
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
хахаха
обикновено, първо пиша, после мисля...
та, сега го препрочетох това и ми стана много забавно, щото май осъзнах кво имах предвид (срам)
:)))
поздрави на всички:)
одобрявам :-)
Excellent, love it! Saab sonnet dimensions
Post a Comment