Идеята е много проста понякога...
От пепел родих се, дори да е банално, че балансирам на повърхността в четирите форми на случайността и с нито една снимка в профил, но със оползотворената мечта- че съм многолика!
Само при вида на някъде висяща надгробна плоча с надпис "Keep straight", мислите ми стават по- прозрачни от двойно сухо мартини с маслини, стърготини и мед... И тогава май започвам да се превръщам в пияното парченце, бавно увиващо се около мръсните шини
на деня махмурлийски и утрешен.
Когато жонглирайки със пространството, създавайки видимост с изкачащата от устата ми
табелка "Out of service", търся във себе си оправдание за всемирния абсурд
и си предписвам покой...Аз покоя, аз съм ПолуПокойник и По Едгардски прекрасна
в плагиатстването на изкуствено създадената лиана, свързваща моите мозъци
Решена с очите си да отведа със себе си и лицето ти извън пределите на този свят, но този твой поглед почна все повече да тежи, че чак е невъзможно да го носиш. Така че чудото няма да пристигне, от поезията разумът ще разцъфне като цвете, а мислите ще доставят удоволствие само, когато ги няма или се появяват внезапно...
И не повече от ходещ текст отдавна бих умряла, но не умея.
Източникът на живота ми някак си уморено и безсмислено с дълбокия си поглед под внимателно избръснатите вежди, се смота в любимата улица със актуалното име "Разкрачена".
Thursday, July 26, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment