Цветно обух си ръцете
завързах си на фльонга очите,
а те пак зяпнали те гледат
сякаш убити...
Облякох си косата- рижа,
събечена преди малко от тебе...
И така... назъбена като гребен
се опитах да оближа
последната следа оставена от тебе-
баркод за твоето съществуване,
за твоето мимолетно мъждукане във мене...
Наметнах се с кич от моменти
и реших, че е време вече да си ида...
"Чао, любовнико, беше ми приятно",
нахлупих си ръцете в джобове и си отидох
Thursday, January 26, 2006
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 comments:
хареса ми. показва 'малко' грубата реалност.
Разтърсващо!
Чао, любовнико! - това ме уби!
Комплементи!
готино :)
Post a Comment