Tuesday, January 31, 2006

сто и деветнайсет

dance по ударите на неоновите линии
dance - барабана- докато не е късно
име? аз даже името не помня
хубаво. истински важното е че съм роза
С показалеца някак си не в такт, неловко
сякаш котка на горещ ламаринен покрив
или като това, дето не иска разшифровка

dance. думите на бьорк,
операторът е малко по-високо
и движи се рязко
- май, ти нищо не виждаш...
- мили мой, а какво да гледам?
...небето?

мюзикъл!!! да-да-да! без схема
изхода е точно до сърцето
умирането не боли нали Телма?
живота. живота. ето това е боли Луиз
водката в четвъртък се приготвя силна
тъкмо там е лесно, тъкмо там е просто...
на завоя какво ли бих съхранила?
тръпчинката... още е топла на допир.
dance. не е важно колко ще е дълго
(сто и деветнайсет крачки)
важното е че на финала
мене ще обесят...

3 comments:

Anonymous said...

Какво динамика! Какво настроение! Отново те поздравявам. Харесва ми, както и всичко останало.

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.