Все някога,
във всяка чужда стъпка, неутъпкана в пътека ще се наредя, ще преминавам тихо като кръпка, и уж ще заличавам старите следи. Тогава поолющена, подредена във всяка мисъл затихнала на ум, поизтъркан ъгъл, обезръбен станал, ще бъда малка дупка от куршум.
Все някога,
неувита в целувка ще се изрека, в някоя улица, застинала в безкрая ще се прелея смело, и уж невидима ще съм. Тогава прибрана, опакована красиво като отминал спомен в чужд албум, във някой куфар прашясал на тавана, ще каменея и ще остарявам и просто там ще си стоя
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 comments:
това много ми хареса. браво. винаги се поддържаш във форма. направо не знам как го правиш. от къде взимаш толкова много вдъхновение? :-)
Е, благодаря, благодаря!!!!
А вдъхновението.... от всякъде...
Например когато валеше сняг и през нощта се загледах в една нощна лампа и имах чувството че от лампата като от душ валеше сняг :Р И се вдъхнових...
Резписах се с глупости....
Благодаря ти много
Страхотно е!
Как го измесли тоя обезръбен ъгъл!?
Страхотно е!
Браво!
Post a Comment