шептиш ми лятото по памет
откъснало се от недодяланите длани
изрязваш дълбоките си вдишвания
и наплюнчени ги залепваш върху мен
после издишвате заедно с гърдите ми
заедно със смачканите целувки и
не до там симетричните ми силуетни линии
но след всичкото това лято
което безсрамно разсъблече за мен
защо се чувствам все едно есента
ме е цапардосала
със пожълтелите си
от прашното слънце очи
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Post a Comment