до сянката остана съвсем малко -
да се протегна само и изпъна
но
не достигам ли не стигам, а е жалко...
че така се задушавам с праха
с моята алергия
само че със прахта се раздавам наполвина
и заради никотина
Но аз съм послушна.
Много послушна, стига ми само
една порция слънце в погледа твой боцкав
и ще поделя наполовина с тебе руската си водка
И ще се отъркам о бузата ти мека
равнодушно скимтя
Малко ми трябва-
изкусно сплетена мрежа от прежда
около очите
и две тръпчинки
за да си направя пъшкул от косите ти
и лично мое място в него за да се скрия
и ако ми се отдаде възможност
ще стана на гласа ти най- огнената нотка
А после с маниаклна педантичност
ще се пробождам с тъп предмет
в корема...
Странна станах - не чупя чаши,
не пия от гърлото на чуждите бутилки
боря се с независимостта си
и ако се изясни
че ще приставам - моля ви, не се плашете...
Monday, June 20, 2005
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
ihaa...
Post a Comment