Кристалните му джобове

Той обича кристал. Всъщност не знам дали обича кристал, той обича много други неща, за които знам със сигурност, но няма да казвам какви, защото като прочете това, веднага ще се досети, че става въпрос за него, все пак е уникален, а аз не толкова и изхождайки от моята комерсиалност, единственото нещо с което вярвам че мога да му задържа вниманието е моята оригиналност. Е, тя се изчерпва понякога, оригиналността ми, но това не ме притеснява, все пак той е единственият за мен и аз го обичам, а той обича кристал.

Казва, че обича как дзинка. Затова и ме взе сигурно, за да му дзинкам. По простата причина, че направя ли някакво движение - дзинкам. Но така като се замисля, движенията май ги прави той, всъщност, аз създавам само мелодията, дзин-дзин, когато бърка в мен, дзин- дзин, когато ме съблича...дзин- дзин, когато върви...
Е, нямаше да е проблем, ако това дзин не отекваше в съзнанието ми дълго и упорито и не ми разбъркваше формите ми на несъдържание. Ама все пак онази разглобената
от последния танц на кубчета по- прозрачни и от лед, прехапваща поредните си устни- отново до основи прегризани, съм аз и е прекрасно да знаеш, че в теб живее необикновено ехо, което отива да се застреля в гората. В него пък живее окуражаващо ех-ах и то е сляпо... Просто защото не ме вижда. Той е ощетен, ограбен, той вижда през мен, но не защото има рентгеново зрение, а просто защото го е страх да ме погледне...

Понякога се получава така, че съм пълна с дребни, с обелки от бонбони, с прах или с мухлясали пошли мисли. И той е пълен ... пълен с живот. Затова и го обичам и всичко правя за него. Ние сме идеалната двойка, еталон, талон към подземието на под- съзнанието, но дали можем да ескалираме в над-? Отговорът на загадката е близо, чувствам го...
От неизвестно време насам, постоянно съм натъпкана с бележки. Направо се пръскам по шевовете си. И колкото и да ги взима от мен, за да ги къса, те са точно хиляда стопетдесет и две цяло шейсет и три стотни съобщения. Реклама. Едно, понякога две, редко три и никога повече, са от физически лица. Ти, любимо същество, някога питал ли си се до колко твоето лице е физическо? Питал ли си? Е, аз ще ти кажа - погледни се в огледалото. Там, точно на челото ти пише: Лице, 1бр., физическо. А ти, шльопвайки се по надписа ще кажеш, че това е прекрасно, защото е един вид ходеща реклама и то съвсем безплатно. Но миличък, ти продаваш глупавата си индивидуалност за този рекламен надпис! За какво ми е тя, ще кажеш ти, и аз няма пък ти отоворя. А ти ще продължаваш методично да късаш бележките.

Толкова е приятно да говориш с него...и главното- резултатно. И така си живеем с него-неразделно. Той се движи, аз дзинкам, бърка в мен- дзинкам, съблича ме- дзинкам.
И аз го обичам, той пък обича кристал.