улиците там се заблудиха
по капките се стича дъжда
хора с очи на заспали риби
си разрязват устите
но невъзможно е да
изтупаш петната на разсъдъка
от подметките си
и в пустотата да плуваш
от фенер към фенер
както е
невъзможен разговорът
между два гласа,
когато
от уста в уста
се пресипва само
сметановия вкус
на мъглата
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
последните думи много ми харесаха :-)
Post a Comment