Има време, в което
слънчевият лъч разрязва морето,
сякаш е шоколадов романс на парчета,
които се топят под езика и
порцеланово бял като мида
се разкриваш красив
погалил нежността небрежна,
ванилов на вкус,
въпреки че не обичам ванила-
и това е прекрасно,
все едно си слънчева прашинка пред очите,
кацнала някъде там между миглите.
Има време, в което
във въздуха се чувствам по- надежно,
като слънце ти пиша по гърдите-
не използвало чернови и аз не бих
и сигурна съм, че всяко дръвче
около блока се радва че ровиш
пясъка някъде там с крачета.