Авлетина

познаваш ли Авлетина
тази която
я носят
по босоногите пътеки
и московските електрички
разбрулени леко
от теб
и от клоните на топлото слънце

сещам се за нея
и съм готова да разкажа
за Авлетина
и за това как не дават
да си бъркаш в носа
да се напиваш
и да ходиш със скъсани чорапи

а още по- лошо е
да си смучиш косата
да си я въртиш на пръста
или да псуваш...

съседката се караше...
- не пуши на стълбите
със своите гамени
-свинщини-

а и въобще нямаше свинщини
и никога не е имало гамени
понякога нямаше цигари
и пари за цигари
затова пък имаше вода
от чешмата

не. не винаги.
винаги имаше дъжд

не. не винаги.
винаги животът танцуваше джаз
на трамвайните релси
Цой се въртеше на компакт- диска
ние се въртяхме на компакт- града

но аз така и не разказах за Авлетина
как по самотния ескалатор
се спускаха краката й
и топящият се сняг по ботушите
и лицето...
устните искащи...
и краката искащи...
по улици, по пресечки и тротоари
вървяли-бързали,
бързали-вървяли
А аз седях под небосвода
не разбирах, от чия пътека
израстнахме ...
Уви, Авлетина ние не сме във Париж
и разлистихме се по тротоара,
изтъркахме се до болка,
като настолните книги
препрочитани,
пре-сричани
предричани
под дългокраките лампи
.......................................................
Познаваш ли Авлетина
как обичала
да живее в тъмните прозорци
на метрото, които
прелиствали станциите,
бягали по миглите
и се взривялавали във вените.

Веднъж Авлетина ми каза:
Не забравяй да потънеш в тунела
правейки най- неумелата си крачка
през полузатворените врати на
най- дългоочаквания вагон...
Стискай си здраво билета
да не останеш някъде отвън
а в тъмните прозорци
на метрото да добавиш малко студ,
който чувстваш.
И когато
се добереш до дома,
за да се разпилееш в кревата,
наречи светът в тъмните прозорци
на метрото
своята разходка...

...и спомних си за Авлетина...