dare

На обложката на моята
неиздадена мъка
може би даже
и низка. може би
малко странна,
плачат зелено-
гласни гладиоли и
себични орхидеи
които на точки
пред очите се свиват
на тънка
александровска китка

болезнено
било е да
паднеш нощем от кревата-
болят ме косите
и лимфните възли и миглите
и аз те обичам
сърцето ми
го-во-ри любилюбилюби
и аз слушамслушамслушам
сърцето си глупаво

да

там
зад ъгъла
има сянка няма
лежаща под дъба
и нито брадва
нито ботуш
нито цяла целеничка армия
би могла да я събуди


сега
мислите ми лежат
все едно са мъртви
а децата играят на криеница
върху съседната маса;
те така приличат на хартиени самолети
че ми се струва че скоро ще полетят


няма концепция
когато говорим за звездите
Разбъркваме ги в чая
защото няма захар
А те са най- солените
като крокодилските сълзи
Моретата са солени. Защото в тях
живеят наши подобия



Никога до сега не съм имала чанта
Писателите имат
Те носят в тях спомените си

Аз искам ли нещо да си спомням

Та,
ако имах чанта
бих сложила в нея
музиканта
и твоят гръбначен стълб

защото (това е тайна) нощем никога не изключвах луната
обичах да гледам твоят гръб

Ако можеше да чуеш
ниско под пулса тази музика
но ти спа

А въобще
за какво му е на човек чанта


На човека му трябва
нежност
и...

Музика

Помня някога че се наложи
да спя навън
без чанта

и нормално се чувствах
не като сега

Днес вали джаз
и аз няма да изляза навън
Ще разхвърля всички играчки
и ще си играя на криеница с тях