*оригиналът на едно посвещение
Аз не искам
пая на агент Купър
искам да се съблека
до колене в душата ти
до колене в marlboro
Да си дам да умра в тази зима,
да си дам да прелистя,
да напипам с език деня си
да се попитам как изглежда морето
от страната на луната
Във вагоните на метрото,
да чета,
да използвам за разделитъл
кракът на Наоми Кембъл,
Да мечтая за жената
и от нея да забременея
поне малко
При всеки удобен случай
да искам да напипваш
лявата си гръд
все едно навиваш часовник
И то нелепо
и то случайно
да спят с мене изключително и само
бледи бедуини
и сънищата между две спирки
а на шията ми да виси удобна светкавица
от фотоапарата Зенит
с напъхана вътре специално
усмихващата се с кръв вишня.
Аз не искам пая на агент Купър
Не, не, о, не...
искам да се съблека
до колене в душата ти
до колене в marlboro
Да си дам да умра в тази зима,
да си дам да направя
поне каквото и да е...
Wednesday, January 31, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Post a Comment