сякаш захар в гореща чаша
се разтварям по кръга
върху тялото ти
с лепкавия сън блестящ
заспивам върху сенките
в лъча пръв слънчев и скимтящ
Наполовина изстискана
от тубичката
течна като аквариумното
лято с което покриваме паркета
пуст в стаята си в дробовете
На прах сгушила се
в твоята тръпчинка
ще получи за закуска
чай разпадащ се на трици
и захапала порцелановата чаша
се запитвам ако те видя яхнал птица
бих ли плакала или ще залея
с чая
бензиновите мисли...