моята любов = крилата комета (казах ти)

аз ти казах:
знаеш, в моята река няма риби
рибарската лодка си стои на мястото
и нещо чака- сигурно чудо. а може би
се е изморила да плува. а може би
измореният бог отрови всичките риби
и в ръцете ми изсипа сто хиляди клетви. не
приемай никого- водата не умее да лъже. не
притискай никого- нека усмивката да се смени
и не смей да издъхваш

и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може и да сме двама, но ние сме винаги едно

*прозореца и кревата:

да легнеш на дюшека и шумно да вдишваш/издишваш
и във вдишванията да си спомниш
какво число е днес и как
се усмихваш и как
си разливаш чая,
не-чувайки-нищо

*стига*

а ако направя така:
ако си размажа спиралата по бузите и после
се облегна на рамото ти за да почувствам жилката под
тениската. но аз не искам да свиквам със теб

а аз ти казах
знаеш, доверието това е все едно
вечно да се откачаш от кукичките по течението.
проницателно да стреляш когато си близко
но да не можеш да стигнеш ръката.
в срещуположните очи да се на-
мираш но да се учиш да не чакаш. нали
мъртвите риби
са само камъни на дъното-
май дойде време да си ги събера

и слънцето като крилата комета кацна на дъното
и слънцето се срамеше да ми възвърне изгубеното
ние може да сме двама. но ние винаги сме едно