мистерията за моето изчезване миналата седмица.къде по дяволите бях аз?

ден първи.
седя на електрическия стол
ръцете ми до лактите са в кабели
линията на живота дава заето
съдбата не отговаря или
временно не се обслужва
доктори в бели халати
гледат как малко човече
се опитва от пластелин
да направи бюст на кант

ден втори.
седя си на електрическия стол
ръцете до лактите ми в кабели
линията на живота е свободна
но да говорим- нямам за какво
линията на съдбата все още пътува в метрото
мъничкия човек се скара с кант
и упорито измайсторява ницше
лекарите излязоха
и затвориха вратата след себе си

ден трети.
при мене всичко е по старому
седя си на стола
малкият човек направи бюст на дарвин
защото на ницше му излезе крива муцунката
дарвин всичко разбира и плаче
тъжи
хвърли ме в системите
където почти не се удавих
а лекарите
не се върнаха:
белите халати лежат на балконите. целият
град е в бели халати. те
скърцат и се лепят по ботушите. мокри
бели
парцали

ден четвърти.
кабелите ми смърдят на изгоряла гума
предлагат ми се пари
и слъчеви очила
за какво са ми очила? няма да ме спасят от ангина
по радиото предаваха безплатни билети
за тези които са забравили своите в старите квартири
малкия човек се заби в ъгъла и яде банани
казва че вчера сънувал далечни страни
и пустинни плажове
той плачe и иска вкъщи обратно
хора в черно запълниха улиците
стоят с очила и се блещят на слънцето
те всичките са
негри

ден пети.
днес всичко свърши
дойде дебел поп
да мете пода
малкият човек от ъгъла крещеше да се махне
дарвин тъжно мълчеше
само понякога се оплакваше
от фиктивни болки в гърдите
попът ми каза че трябва да мръдна
не искал и мене да ме измете
след това ми даде ключ
от стая номер 125
където имаше телевизор и креват
станах.
ще тръгвам.
метрото няма да чака.