аленооки аквариуми

Разпорена до самата си същност
единствената глътка
заседнала е в гърлото
изстискана не със знак
а с калибъра на въздушна пушка
Откритата рана е на обратно
горчива и гореща като устна-
безкрайно тънка, като това дъно
но там да остане. там
вечно бих я пила...
Да подаря на дългокраките лампи
на окапващия с нощите трамвай
на тънкоустните локви
остатъците изглозгани от моя вятър
от косите сипещ се и разтапящ се
като недоизядено `ескимо`
в ръцете на някакво си
от никого не обичано
никъде не гледащо
и за нищо не мислещо
същество ...